Когато държавата продава дома си: Какъв е залогът
През май 2025 г. българското правителство тихомълком одобри план за продажба или преразпределение на 4400 държавни имота – безпрецедентен ход, който веднага вдигна тревога в целия политически спектър. В списъка попаднаха всичко – от изоставени казарми и неизползвани административни сгради до емблематични обекти като Паметника на българо-съветската дружба във Варна и дори земя под античния амфитеатър “Сердика” в София. Официалната версия: това са “ненужни” активи, които източват публични средства и могат да получат нов живот в ръцете на общини или частници.
Но с разкриването на подробностите излязоха и противоречията. Това ли е прагматично оздравяване на държавните финанси или пореден епизод от дългата, болезнена история на приватизация и разграбване?
От Министерски съвет към Парламента: Политически горещ картоф
Първоначалният план на правителството беше прост: министерствата да посочат ненужните имоти, да ги предадат на областните управители, а МРРБ да координира продажбата. Но реакцията беше светкавична. Граждански организации, опозиционни партии и дори част от коалиционните депутати обвиниха кабинета, че се опитва да прокара “разпродажба на пожар” без достатъчен контрол.
В отговор правителството промени курса. Както съобщи “24 часа” на 6 август 2025 г., решението за всяка продажба вече ще се взема от парламента, а не от изпълнителната власт. Нито един имот няма да бъде продаден преди гласуване от депутатите. Ходът беше представен като жест на прозрачност, но разкри и дълбокото политическо напрежение по темата.
Говорим за имоти, които са бреме за държавата, но могат да са ценни за общини или инвеститори. Това не са тайни сделки – става дума за ефективност и обществен интерес.Росен Желязков, министър-председател, май 2025
Включването на знакови обекти – като варненския паметник и бъдещия зелен ринг на София – предизвика опасения, че културното наследство и публичните пространства могат да бъдат загубени завинаги или да попаднат в ръцете на “свои хора”.
Какво всъщност има в списъка? Картата на забравените активи
Активистът за прозрачност Боян Юруков успя да се сдобие и да визуализира пълния списък с 4400 имота, публикувайки интерактивна карта и анализ през юни 2025 г. Разпределението: около 1800 парцела със сгради, 1200 самостоятелни сгради и стотици други терени из цялата страна. Някои са наистина занемарени; други, като земята под амфитеатъра “Сердика”, са обект на ожесточени спорове.
Общините бързо заявиха претенции към десетки имоти с надежда да ги използват за паркове, училища или обществени проекти. Столичният общински съвет например поиска 30 терена за бъдещи зелени площи и инфраструктура. Но процесът разкри и липсата на координация, и риска ценни активи да се изплъзнат незабелязано.
Таблица: Какво има в 4400-те имота?
| Вид имот | Брой | Примери |
|---|---|---|
| Земя + сгради | 1800 | Бивши казарми, административни комплекси |
| Самостоятелни сгради | 1200 | Почивни бази, бомбоубежища, културни обекти |
| Парцели | 1400 | Урбанизирани терени, селска земя, плажове |
| Знакови/културни обекти | ~20 | Варненският паметник, амфитеатър “Сердика”, летища |
(Източник: Yurukov.net, 2025)
Познат сценарий: Българската драма с държавните активи
За да разберем напрежението, трябва да се върнем назад. Още от 90-те години приватизационните вълни в България са белязани от скандали, продажби на безценица и възход на олигархични мрежи. Продажбата на “Балкан” през 1999 г. остава класически пример как обществени активи могат да изчезнат в частни ръце без полза за обществото.
Въпреки законодателните реформи и натиска от ЕС за прозрачност, недоверието остава. Масовите разпродажби – особено когато са прибързани или зле обяснени – пораждат страхове от корупция и загуба на национално богатство. Докато планът за 2025 г. се разгръщаше, критиците припомниха стари нарушения при обществени поръчки и хроничната липса на ефективен контрол.
Кой печели, кой губи? Истинският залог за гражданите
За обикновените българи дебатът не е абстрактен. Мнозина помнят как приватизацията през 90-те и 2000-те доведе до загуба на работни места, затворени заводи и обезлюдени региони. Днес рискът е, че публични пространства и културни символи ще бъдат загубени, а приходите – ако изобщо има такива – ще потънат в бюджета без видим ефект.
В същото време някои имоти наистина са тежест за държавата. Поддръжката на празни сгради и неизползвани терени струва милиони годишно. Предизвикателството е всяка продажба или прехвърляне да бъде прозрачна, конкурентна и в обществен интерес – не само в полза на частни интереси.
Какво следва? Парламентът държи ключа
Към август 2025 г. съдбата на 4400-те имота е в ръцете на парламента. След като се върнат от лятна ваканция през септември, депутатите трябва да прегледат списъка, да проведат обществени обсъждания и да решат кои активи – ако има такива – да бъдат продадени, прехвърлени на общини или запазени за публични нужди. Процесът вероятно ще бъде бавен, напрегнат и под лупата на медиите и гражданското общество.
