В България има една стара поговорка: Който не си продаде нивата, ще му я вземат с декрет. Но дори най-опитните баби по селата не са виждали такова чудо – правителството реши да продаде 4400 държавни имота за две седмици. Не, не е шега, не е и промоция от „Черния петък“. Това е реалността през август 2025 г. – месецът, в който държавата ни се превърна в най-големия брокер на Балканите. Добре дошли в разпродажбата на века, където всичко е на масата, а масата – на търг.
„Кой има полза?“ – вечният въпрос
Преди да се хвърлим в драмата, нека си зададем въпроса, който всяка българска баба и всеки данъкоплатец с повече от две сметки за ток си задава: Кой печели от тази разпродажба? Защото, както знаем, в България нищо не се случва просто така – особено, когато става дума за държавна собственост.
Според официалната версия, имотите били ненужни на държавните институции и фирми. С други думи – държавата изведнъж се е почувствала като студент преди края на месеца: всичко, което не се ползва, се продава, за да се закърпи бюджета. Само че, както винаги, дяволът е в детайлите, а детайлите – в списъка с имоти, който, по думите на активиста Боян Юруков, е ужасен като таблица и по-скоро прилича на карта на съкровища за избрани.
„На 8-ми май правителството обяви, че ще продава 4400 имота, от които държавни институции и фирми казват, че нямат нужда. Почти два месеца по-късно успях да ги накарам да предоставят списъка. Тъй като е ужасен като таблица, снощи направих карта показваща всеки от тези няколко хиляди парцела и сгради в страната.“
Боян Юруков
„Разпродажба“ или „разграбване“? историческият фон
Ако имате усещането, че вече сте гледали този филм, не сте сами. Българската история е пълна с разпродажби на века, които по-късно се оказват кражби на века. Приватизацията през 90-те, „боновите милионери“, куфарчетата, апартаментгейт, продажбата на почивни станции и военни имоти – списъкът е дълъг като опашка за паспорт в жегата.
Всяка такава акция е обвита в обещания за прозрачност, ефективност и обществена полза. А после идват разследванията, протестите и… тишината. Защото, както показва историята, най-често печелят хората с правилните връзки, а губещите са всички останали.
„Прозрачност“ по български: списъкът, който никой не иска да чете
Да се върнем към нашите 4400 имота. Списъкът, който правителството предостави, е толкова прозрачен, че прилича на стъкло, покрито с кал. Данните са нечетливи, адресите – неясни, а критериите за избор на имотите – мистерия, достойна за роман на Агата Кристи.
Вместо да видим ясно кой, кога и как ще купи, получаваме карта, която само най-упоритите могат да разчетат. И докато гражданите се чудят дали някой няма да купи училището им или парка пред блока, брокерите вече точат зъби за апетитните парцели.
Гледайте YouTube анализ по темата
„Държавата – най-лошият търговец“ или най-добрият посредник?
В Европа държавните имоти се продават с години, след обществени обсъждания, експертни оценки и дебати в парламента. В България – за две седмици, с темпо, достойно за рекорд на Гинес. Ако някой ден напишат учебник по Как да продадеш държавата си за две седмици, нашето правителство ще бъде на корицата.
Сравнете с Румъния, където всяка продажба на държавен имот се следи под лупа, или с Германия, където дори една гара да се продаде, се вдига обществен дебат. У нас – тишина, освен ако някой не се сети да направи карта в LinkedIn.
„Кражбата на века“ или просто поредната сделка?
Дали това е кражбата на века? Зависи кого питате. За управляващите – това е рационализация на държавната собственост. За опозицията – разграбване на националното богатство. За гражданите – поредният повод да се чудят защо държавата винаги продава, когато цените са най-ниски, а купувачите – най-познати.
Истината е, че схемата е стара като света: държавата продава, своите купуват, а след години някой прави разследване и открива, че имотите са минали през три офшорки и петима бизнесмени. После идват избори, нови обещания и… нова разпродажба.
„Обществена полза“ – мит или маркетинг?
Официално, парите от продажбите ще отидат за обществена полза. Само че, както показва опитът, тази полза често се изпарява като сутрешна мъгла. Помните ли какво стана с парите от приватизацията на Балкан, Кремиковци или Булгартабак? Ако не помните – не сте сами. И държавата не помни.
