Познато оттегляне, нов свят
Съединените щати обявиха – за пореден път – че ще се оттеглят от ЮНЕСКО, агенцията на ООН за култура, наука и образование. Решението, оповестено на 22 юли 2025 г. от администрацията на президента Доналд Тръмп, ще влезе в сила в края на декември 2026 г. За мнозина това е дежавю: САЩ напускат ЮНЕСКО за трети път от четири десетилетия насам, всеки път позовавайки се на политически или идеологически оплаквания. Но светът, както и самата ЮНЕСКО, са се променили от последното американско оттегляне. Какво всъщност означава това последно оттегляне – за САЩ, за ЮНЕСКО и за глобалното общо достояние в областта на културата, науката и образованието?
Защо сега? Официалните и истинските причини
Обосновката на Белия дом е безцеремонна. Според говорителя на Държавния департамент Тами Брус, продължаващото участие в ЮНЕСКО не е в националния интерес на Съединените щати. Администрацията обвинява ЮНЕСКО, че насърчава разединяващи социални и културни каузи и следва глобалистки, идеологически дневен ред за международно развитие, който е в разрез с нашата външна политика „Америка на първо място“.
Заместник-говорителят на Белия дом Анна Кели е още по-остра:
„Президентът Тръмп реши да изтегли Съединените щати от ЮНЕСКО – която подкрепя бунтарски, разединяващи културни и социални каузи, напълно несъвместими с политиките на здравия разум, за които американците гласуваха през ноември.“
Анна Кели, Белия дом, 22 юли 2025 (Reuters)
Но моментът не е свързан само с политиките на ЮНЕСКО. САЩ се присъединиха отново към агенцията едва през 2023 г., след петгодишно отсъствие по време на първия мандат на Тръмп. Администрацията на Байдън твърдеше, че американското оттегляне отстъпва терен на Китай в определянето на глобални стандарти за технологии, образование и изкуствен интелект. Сега, когато Тръмп отново е на власт и Конгресът е контролиран от републиканците, махалото отново се е залюляло.
Какво всъщност прави ЮНЕСКО?
ЮНЕСКО е най-известна със своите обекти на световното наследство – емблематични места като Гранд Каньон, пирамидите в Гиза и Тадж Махал. Но мандатът ѝ е много по-обхватен:
- Образование: Насърчаване на грамотността, образованието на момичетата и обучение на учители в конфликтни зони.
- Наука: Координиране на международни изследвания в областта на изменението на климата, водните ресурси и биоразнообразието.
- Култура: Защита на нематериалното наследство – от народна музика до традиционни занаяти.
- Етика: Създаване на глобални стандарти за изкуствен интелект и дигитално управление.
- Образование за Холокоста: Разработване на учебни програми и обучение на учители за борба с отричането на Холокоста и антисемитизма.
От 2018 г. насам ЮНЕСКО възстанови разрушения от войната град Мосул, стартира първата глобална рамка за етика на изкуствения интелект и удвои доброволните си вноски от държави членки и частни донори.
Кой печели, кой губи?
САЩ някога бяха най-големият донор на ЮНЕСКО, осигурявайки около 22% от бюджета ѝ – над 80 милиона долара годишно. Но след гласуването за Палестина през 2011 г. финансирането беше замразено по закон, а до 2023 г. Вашингтон дължеше над 600 милиона долара просрочени вноски. Днес делът на САЩ е едва 8% от бюджета на ЮНЕСКО, благодарение на реформи и нови донори.
За американските общности ефектът е осезаем. В САЩ има 26 обекта на световното наследство – от Статуята на свободата до Йелоустоун. Без печата на ЮНЕСКО тези обекти губят достъп до международно финансиране и експертиза за опазване. Университети, музеи и местни власти също рискуват да изгубят грантове, партньорства и глобалния престиж, който идва с принадлежността към ЮНЕСКО.
За ЮНЕСКО финансовият удар е по-малък от предишните напускания. Одри Азуле уверява, че агенцията е „по-добре защитена във финансово отношение“ и не планира съкращения. Но символичната загуба е значителна: САЩ, като страна основателка, дълго са били лидер в оформянето на глобалните норми в образованието, науката и културата.
Модел на оттегляне: САЩ и мултилатерализмът
Това не се отнася само за ЮНЕСКО. Администрацията на Тръмп се оттегли и от Световната здравна организация, Парижкото споразумение за климата и Съвета по правата на човека на ООН. Всяка стъпка се оправдава с „Америка на първо място“, но кумулативният ефект е отстъпление от самите институции, които САЩ помогнаха да се изградят след Втората световна война.
Международно сравнение:
Италия и Великобритания също са имали напрегнати отношения с агенции на ООН, но не са се оттегляли. Франция, Германия и ЕС потвърдиха подкрепата си за ЮНЕСКО, като френският президент Еманюел Макрон публикува „непоколебима подкрепа за ЮНЕСКО, универсален защитник на науката, океана, образованието, културата и световното наследство“.
Истинският залог: Власт, влияние и глобалното общо благо
Когато САЩ напускат ЮНЕСКО, не се губят само пари, а и влияние. При отсъствие на американско лидерство други сили – особено Китай – получават по-голяма тежест при определянето на глобални стандарти – от етика на изкуствения интелект до опазване на наследството. Както предупреди сенатор Джийн Шахийн (демократ):
„Решението на Тръмп е късогледо и победа за Китай, който стана най-големият финансов донор на ЮНЕСКО, след като Тръмп за последно изтегли САЩ от агенцията.“
Джийн Шахийн, сенатор (Reuters)
За обикновените американци ефектът може да изглежда далечен. Но представете си, че местната ви забележителност загуби международния си статут, или ако университетът ви изгуби достъп до глобални мрежи. Това е практическата цена на оттеглянето.
Какво следва?
САЩ ще останат пълноправен член до 31 декември 2026 г. ЮНЕСКО заявява, че ще продължи да работи с американски партньори от частния сектор, академичните среди и гражданското общество. Вратата остава отворена за бъдещо завръщане – отново.
„Целта на ЮНЕСКО е да посреща всички нации по света, а Съединените щати са и винаги ще бъдат добре дошли.“
Одри Азуле, генерален директор на ЮНЕСКО
Но моделът е ясен: докато САЩ се колебаят между ангажираност и оттегляне, светът продължава напред. Въпросът вече не е само дали Америка води, а дали изобщо присъства на масата, когато се пишат правилата.
