Новата Стратегия за национална сигурност на САЩ, поставяща „Америка на първо място“, предизвика смут в европейските столици. Документът очертава условен ангажимент на САЩ към европейската сигурност и призовава за по-голяма европейска отговорност, което поставя под въпрос бъдещето на трансатлантическия съюз.
Анализатори предупреждават, че тази промяна може да ускори бърз край на войната в Украйна и да доведе до „стратегическа стабилност“ с Русия – потенциално за сметка на интересите на Източна Европа.
Специалният пратеник на САЩ Стив Уиткоф докладва за значителен напредък в мирните преговори за Украйна след срещи с президента Зеленски и европейски лидери в Берлин. Контекстът обаче е ясен: Европа вече трябва да поеме по-голяма тежест за собствената си отбрана, тъй като ангажиментът на САЩ става все по-ограничен.
Във Вашингтон както републиканци, така и демократи в Конгреса работят за предотвратяване на пълно изтегляне на американските войски от Европа, но новата стратегия вече разклати увереността на партньорите в НАТО.
Водещият европейски стратег Доминик Моизи определи промяната в американската политика като „разрив с трансатлантическия ред“ и предупреди за нови рискове пред сигурността на Европа.Исторически, американският изолационизъм винаги е оставял Европа уязвима. След Първата световна война американското отдръпване допринесе за нестабилност и възхода на авторитарни режими. През 90-те години бавната намеса на САЩ в Балканите разкри пропуски в европейското управление на кризи.
Днешната тенденция, напомняща скептицизма на администрацията Тръмп към НАТО, отново тества способността на Европа да действа самостоятелно.
Непосредственият риск е вакуум в сигурността на Източна Европа, особено ако подкрепата на САЩ за Украйна отслабне. Европейските правителства са под натиск да увеличат разходите за отбрана и да ускорят съвместните инициативи за сигурност.
Предстоящите месеци ще покажат дали Европа може да се адаптира към новата реалност – или старите уязвимости ще излязат отново на преден план.
