Политическата температура в България рязко се покачи – не заради скандал, а заради една таблица. Проектобюджетът за 2026 г., представен от правителството и остро критикуван от “Продължаваме промяната – Демократична България” (ПП-ДБ), се превърна в новата фронтова линия в продължаващата борба на страната за това кой ще плаща за бъдещето на България и кой ще определя как ще изглежда то.
В сърцето на пресконференцията на ПП-ДБ стоеше едно просто, но тревожно послание: предложеният бюджет не е просто технически документ, а политически акт, който ще вземе пари директно от джоба на работещите и бизнеса, без да дава нищо в замяна, освен несигурност и, по думите им, “рекордно рекетиране”. Залогът не е абстрактен. Става дума за заплати, пенсии и самото доверие между граждани и държава.
Какво каза ПП-ДБ? “Бюджет, който ограбва, не реформира”
Видимо раздразнен, Асен Василев – председател на ПП и бивш финансов министър – не спести думи:
“Нито едно правителство до момента не си е позволявало такъв рекет и удар върху българските граждани. Държавата ще вземе по 600 лева от всяка фирма и всеки работник – директно от джоба им. Това не е реформа. Това е ограбване.”
Основните му тези бяха ясни и повторени в редица медии:
- Бюджетът предвижда 56,6 млрд. лева приходи – 20% ръст спрямо тази година, при едва 3% очакван икономически растеж и сходна инфлация.
- Този скок, според него, е възможен само чрез вдигане на осигуровките с 2%, удвояване на данъка върху дивидентите от 5% на 10% и увеличение на максималния осигурителен доход с 470 лева – далеч над прогнозата на самото министерство от по-рано тази година.
- Резултатът? Бизнесът ще замрази заплатите, работещите няма да усетят реално увеличение на доходите, а фирмите ще изтеглят печалбите си преди новия по-висок данък, което ще източи инвестициите от икономиката.
Василев обвини Министерството на финансите, че “се крие в теменужките” – отказва да защити или обясни бюджета публично, и настоя за пълна ревизия или оттегляне на проекта.
Политически и икономически разлом
Критиката на ПП не е само за числата, а за приоритетите. Те твърдят, че приходната част на бюджета е “нереалистична” и ще се изпълни само чрез натиск върху частния сектор и обикновените хора, докато държавните институции – особено близки до властта – получават по-високи бюджети и заплати.
Василев посочи 14% ръст на заплатите в съдебната система и службите, както и утрояване на капиталовия бюджет на НКЖИ, като примери за “приоритетни” разходи, които не носят полза на обикновения българин.
Николай Денков, лидер на ПГ на ПП-ДБ, предупреди, че бюджетът ще изгони инвеститорите:
“С този бюджет правителството иска да изгони бизнеса от България.”
Бюджетните битки в България никога не са само за пари
За да разберем днешния спор, трябва да погледнем назад. Две десетилетия България се гордееше с ниски, плоски данъци и фискална дисциплина – модел, който привлече инвестиции, но често оставяше социалните разходи на заден план, а бизнесът се оплакваше от рекет и корупция. “Постната пица” на бюджетите от началото на 2010-те под управлението на ГЕРБ беше първоначално приветствана от бизнеса, но доведе до масови протести заради стагнация на доходите и неравенствата.
От 2021 г. с възхода на нови политически сили като ПП и новата финансова философия на Асен Василев се наблюдава завой към по-амбициозни социални разходи – особено за пенсии и семейства – без сериозни данъчни увеличения. Сегашното предложение бележи обрат: за първи път от години правителството открито вдига осигуровките и данъка върху дивидентите, с аргумента, че старият модел вече не е устойчив.
Това не е само българска история. В цяла Европа страни като Румъния и Италия се сблъскват със същите дилеми: как да финансират растящите социални нужди, без да задушат растежа или да изгонят инвестициите. В Германия коалиционните правителства често се борят да балансират фискалната дисциплина със социалните искания, понякога до политическа парализа. Разликата обаче между България и другите държави е в процента сива икономика, който в България е над 30% – един от най-високите в Европа.
Какво казват хората
Обществената реакция е бърза и поляризирана. Бизнесът предупреждава за “опасни последици” и “самоубийствен” подход към данъчната политика. Социалните мрежи са пълни с ирония и гняв – едни обвиняват правителството, че “обира едни, за да даде на други”, други винят опозицията в “популизъм” и “насаждане на страх”. Работодателите бойкотират тристранния съвет, работещите в частния сектор са ядосани на работещите в администрацията.
Къде е България на европейската карта?
Плоският данък и ниските осигуровки в България отдавна са изключение в ЕС. Повечето западноевропейски страни имат прогресивни данъчни системи и по-високи работодателски вноски, но и по-силни социални мрежи и значително по-висок стандарт на живот. Днешният дебат е, в много отношения, отложеното българско сблъскване с цената на европейския стандарт на живот.
Какво следва?
Бюджетът едва ли ще мине в този вид без сериозни промени. ПП-ДБ настоява за пълно пренаписване, а бизнесът се мобилизира за преговори. Управляващите твърдят, че числата са “минимално необходимите” и всяко отстъпление ще застраши пенсиите и публичните услуги.
Но истинската битка не е за проценти и прогнози. Тя е за това каква държава иска да бъде България: такава, която взема от всички, за да се облагодетелстват малцина, или такава, която разходва прозрачно парите на данъкоплатците.
