Нови данни от Института за пазарна икономика (ИПИ) и множество медийни публикации потвърждават: най-големите частни болници в България продължават да се финансират основно с публични средства – главно от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) – докато оперират извън стандартните правила за обществени поръчки.
Според анализ на ИПИ, 11 от топ 30 болници по приходи за 2022 г. са частни, като над 70% от доходите им идват от договори с НЗОК. Въпреки това, тези частни болници не са провели нито една обществена поръчка за петгодишен период, докато държавните са провели хиляди.
Тази практика отново е под светлината на прожекторите, след като Европейската комисия започна наказателна процедура срещу България заради изключението, което позволява на частните болници да не провеждат обществени поръчки, дори когато над половината им приходи са публични.
Брюксел твърди, че това подкопава прозрачността и честната конкуренция и изкривява здравния пазар.
Скандалът се върти около липсата на контрол и прозрачност как се харчат публичните пари в частните болници. Собствеността често е неясна, а регулаторите имат ограничени възможности да проверяват или санкционират нередности.
Критиците предупреждават, че тази система отваря врата за фаворитизъм и потенциална корупция, особено когато някои частни болници са свързани с влиятелни бизнес и политически кръгове.
Последните законови промени вдигнаха праговете за обществени поръчки, което прави още по-лесно за болниците да заобикалят конкуренцията.
Въпреки многократните предупреждения от ЕС и поредицата скандали с източване на публични средства, ефективни санкции почти няма.
ИПИ и други анализатори настояват за спешни реформи:
- Всички болници, които получават мажоритарно публично финансиране, трябва да спазват едни и същи правила за обществени поръчки и прозрачност, независимо от собствеността.
- Докато това не стане, българският здравен сектор остава уязвим за злоупотреби, а публичните пари продължават да потъват в частни ръце без адекватен обществен контрол.
