От #Кой до #Мой: Историята на една пълна трансформация

В България има политици, които се сменят като сезоните, и има такива, които са като климатик в панелен блок – винаги работят, но никой не признава, че го е включил. Делян Пеевски е от вторите. Днес, на 29 юли 2025 г., той не просто е в центъра на политическата сцена – той е сцената, режисьорът и, ако питате някои, и човекът с ключа за осветлението.

Пеевски – от „Кой?“ до „Само аз“

Въпросът „Кой?“ стана синоним на името му още през 2013 г., когато назначаването му за шеф на ДАНС изкара хиляди на улицата. Тогава Пеевски беше символ на задкулисието, а протестите – на надеждата, че не всичко е изгубено. Дванадесет години по-късно, той вече не е просто зад кулисите – той е на прожекторите. Съдът официално го вписа като единствен председател на ДПС, а Ахмед Доган – архитектът на партията – остана само спомен в устава и в политическите анекдоти.

Как се печели партия: „ДПС е вече само негова“

Пътят към върха на ДПС не беше безоблачен. След разкола през 2024 г., когато част от партията отказа да се подчини на волята на Пеевски и да подкрепи правителството на ГЕРБ, започнаха чистките. Групата около Доган загуби централата, името, сайта, а накрая и последния си бастион – съпредседателя Джевдет Чакъров. В края на май 2025 г. Чакъров подаде оставка, а съдът вписа Пеевски като едноличен лидер. В социалните мрежи той обяви „ново начало“ за ДПС, но коментарите под поста бяха забранени – защото в новата ера на партията диалогът е еднопосочен.

„ДПС повече от 30 години е била обсебена и употребена от някакъв фалшив елит. Това трябваше да спре.“
Делян Пеевски

Източник: Свободна Европа

Санкциониран, но недосегаем

Пеевски е единственият български политик, който може да се похвали с международни санкции от САЩ и Великобритания, и в същото време да държи парламентарното мнозинство в джоба си. Санкциите по „Магнитски“ и британския RICO закон го извадиха от европейските политически групи, но не и от българската власт. ДПС загуби членството си в АЛДЕ и „Обнови Европа“, но спечели нещо по-ценно – пълен контрол върху партията и ключова роля в управлението.

„Антикорупционната комисия трябва да бъде закрита!“ – Пеевски срещу КПК

Последният ход на Пеевски е като от учебник по политическо позициониране. В разгара на скандалите около КПК (Комисията за противодействие на корупцията), той поиска закриването ѝ, обявявайки я за „бухалка“ в ръцете на политическите му опоненти. Така, докато всички го обвиняват, че контролира институциите, той демонстрира, че е готов да ги разруши – за да докаже, че не ги държи.

„Комисия за противодействие на корупцията трябва да бъде закрита! Това е единственият начин да бъде прерязана пъпната връв, която свързва тази структура с дискредитирани и провалени, корумпирани политици, които системно я употребяват за своите „спасителни” ПР-кампании, представяйки се за жертви!“
Делян Пеевски

Източник: bTV Новините

Политолозите не закъсняха с анализа. Татяна Буруджиева коментира, че с този ход Пеевски се „центрира“ и кара всички останали да се пренаредят спрямо него – точно както Борисов доминираше сцената преди години.

„Той напомня на Борисов – влиза в ситуацията, доминира я и извлича ползи. Това върши добра работа на ГЕРБ и на правителството.“
доц. Татяна Буруджиева

Източник: Standartnews

Социология по поръчка: Огледалце, огледалце…

В навечерието на рождения си ден, Пеевски получи подарък – социологическо проучване, което го поставя сред най-одобряваните политици в страната. Само че, както отбелязва журналистът Владо Йончев, това е „проучване, писано на коляно от самия Пеевски“. Всички останали агенции го сочат като най-негативно възприемания политик, но в неговата паралелна реалност рейтингът му расте.

„За социологията като наука е дефинитивно ясно, че Делян Пеевски е най-омразният политик за всички времена и трудно някой, дори и Борисов или Кирил Петков, някога ще успеят да го минат по омраза.“
Владо Йончев

Източник: Bnews.bg

Протестите: Енергията на улицата и умората на обществото

Въпреки че протестите срещу Пеевски и модела, който олицетворява, не са така масови, както през 2013 г., напрежението зрее. Анализаторите предупреждават, че социалното недоволство може да избухне отново, особено ако цените продължат да растат, а институциите останат фасада.

„Зрее социално напрежение. Ако то ескалира есента във връзка с цените, може да избухне и да стане много странен микс на площада.“
Теодор Славев

Източник: Bulgaria ON AIR

Историческият контекст: Пеевски като огледало на българската олигархия

Историята на Делян Пеевски е историята на българския преход – от млад апаратчик в НДСВ, през медиен магнат, до символ на олигархичния модел. Той оцелява във всяка буря, защото винаги знае кога да смени тактиката – от задкулисие към прожекторите, от „Кой?“ към „Аз!“. Санкциониран, но недосегаем; обвиняван, но винаги с мнозинство; мразен, но винаги на върха.

Кой печели, кой плаща?

Въпросът „Кой има полза?“ никога не е бил по-актуален. Пеевски печели партия, влияние и контрол, но цената плащат всички останали – с институции, които се превръщат в декор, с медии, които се превръщат в огледала, и с общество, което все по-трудно различава истината от пиара.