Бившият френски президент Никола Саркози публикува дългоочаквания си мемоар „Дневникът на един затворник“, в който описва 20-те дни, прекарани зад решетките на парижкия затвор „Ла Санте“.
Книгата от 216 страници веднага привлече тълпи пред книжарниците във френската столица, като поддръжници се редяха за автографи в книжарница Lamartine, а медиите излъчваха на живо от мястото.
Саркози дава рядък поглед към ежедневието на високопоставен затворник. Той описва изолацията в килия №11, строгите рутини и отказа си да ползва затворническата столова, избирайки вместо това ежедневни упражнения.
В мемоара са описани и посещенията на съпругата му Карла Бруни, както и размисли за отношенията му с Еманюел Макрон и Марин Льо Пен.
Излизането на книгата отново разпали дебата за наследството на Саркози и по-широкия въпрос за политическата отговорност във Франция.
Саркози, президент от 2007 до 2012 г., бе осъден през 2021 г. за корупция и търговия с влияние – исторически прецедент за френски държавен глава. Макар да излежа присъдата си под домашен арест, символиката на осъждането и краткия престой в затвора остава силна.
Още първото изречение – Добре дошли в ада – задава тона на разказ, който смесва личната тежест с политически послания, включително призиви десницата да преосмисли отношенията си с крайната десница.
Публикацията идва в момент на силна политическа поляризация във Франция, отслабени традиционни партии и възход на крайнодесните.
Откровенията на Саркози вече разпалват публичния дебат за справедливостта, лидерството и посоката, в която върви френската политика.
