Какво е заложено
Всяка година докладът на Държавния департамент на САЩ за правата на човека пристига в София като огледало – понякога напукано, понякога замъглено, но винаги отразяващо неудобни истини. Изданието за 2024 г., публикувано на 13 август 2025 г., не прави изключение. То открива България в познат застой: хронични нарушения, бавни реформи и правосъдие, което твърде често пази силните, а не уязвимите. Но тази година докладът говори толкова с премълчаното, колкото и с написаното.
Година на застой, не на напредък
Оценката на Държавния департамент е директна:
През миналата година не са настъпили значителни промени в ситуацията с правата на човека в България.
Държавен департамент на САЩ
Същите хронични проблеми доминират разказа – произволни или незаконни убийства, сигнали за изтезания и унизително отношение, и правосъдна система, която трудно държи нарушителите отговорни.
Един случай изпъква: смъртта на мъж в Стара Загора след полицейско преследване и опит за арест. Аутопсията установява, че е починал от задушаване. Двама полицаи и двама висши служители са уволнени, но докладът отбелязва, че подобни действия „често са недостатъчни, а безнаказаността остава проблем“.
Правителството предприе мерки за разкриване и наказване на длъжностни лица, които са извършили нарушения на правата на човека, но тези действия често са били недостатъчни, а безнаказаността продължава да е проблем.
Държавен департамент на САЩ, Доклад за правата на човека в България, 2024
Свобода на изразяване: права на хартия, натиск в реалността
Конституцията гарантира свободата на словото и медиите. На практика, според доклада, тези права са ограничени от правни и практически бариери. Корпоративен и политически натиск, корумпирана и неефективна съдебна система и непрозрачно управление на медийните фондове подкопават медийния плурализъм.
Докладът подчертава случая с разследващия журналист Йоан Запрянов, който е бил заплашван след публикации за злоупотреби. Отбелязва се и ръстът на т.нар. „дела шамари“ – съдебни процеси, целящи да сплашат и финансово изтощят журналисти и критици.
Налице са правни и практически ограничения на свободата на изразяване. Корпоративният и политическият натиск, неефективната и корумпирана съдебна система и непрозрачното управление на ресурсите, предназначени за подкрепа на медиите, вредят сериозно на медийния плурализъм.
Държавен департамент на САЩ, Доклад за правата на човека в България, 2024
Липсващата дума: корупция
Може би най-открояващото се в тазгодишния доклад е това, което липсва. За разлика от предишни години, в изданието за 2024 г. не се споменава изрично корупцията на високо ниво като централен проблем. Не се засяга и дискриминацията по етнос или сексуална ориентация – теми, които остават болезнени за българското общество.
Това премълчаване не остава незабелязано. Както отбелязва „Свободна Европа“, миналогодишният доклад посочи именно корупцията, полицейското насилие и дискриминацията като основни провали на България. Липсата им тази година поражда спекулации за политически мотиви и промяна в приоритетите на САЩ.
Новината идва повече от година след последния доклад, който посочваше именно корупцията, полицейското насилие и дискриминацията като основни проблеми в България.
Свободна Европа, 13 август 2025 източник
Международен контекст: България и източноевропейските проблеми
България не е единствената под критика от Вашингтон. Докладът за 2024 г. посочва много европейски страни за отстъпление по свободата на словото и независимостта на съдебната власт. Франция е цитирана за „сериозни ограничения на свободата на словото“, а Великобритания – за нови закони за онлайн сигурност.
Но българските проблеми са хронични и системни. През последното десетилетие американските доклади повтарят едни и същи теми: вкоренена корупция, слабост на институциите, атаки срещу журналисти. В сравнение с Румъния или Унгария, напредъкът на България в съдебната реформа и медийната свобода е по-бавен и по-малко убедителен.
Историческа перспектива: десетилетие на повторения
От 2015 г. насам годишните доклади на САЩ за България звучат като счупена плоча. Всяка година се повтарят:
- Политически и олигархичен натиск върху съдебната система
- Корупция на високо ниво с малко осъдителни присъди
- Дискриминация срещу роми, ЛГБТИ+ и други малцинства
- Полицейско насилие и лоши условия в затворите
- Натиск върху медиите и спад на свободата на словото
Официалните реакции от София са предимно отбранителни, с твърдения, че докладите са „едностранчиви“ или „нереалистични“. Обещаните реформи са бавни, частични и рядко прилагани.
Защо това има значение за българите
За обикновените граждани тези доклади са повече от дипломатическа формалност. Те влияят на имиджа на България в Брюксел и Вашингтон, на европейското финансиране и инвестиции и – най-важното – дават сигнал на хората, които се борят за справедливост и прозрачност, че светът гледа.
Но когато едни и същи проблеми се повтарят година след година, а ключови теми като корупцията изчезват от доклада, рискът е цинизмът да замени надеждата.
Безнаказаността не е само юридически проблем – тя е социална отрова.
