В България годишният бюджет е не просто таблица с числа – той е огледало на политическата ни душа. Никъде това не личи по-ясно, отколкото в социалната сфера, където цифрите зад пенсиите, помощите за семейства и здравеопазването разказват история за приоритети, ценности и, в крайна сметка, чие бъдеще има значение. Страната е на кръстопът между наследството на бюджета на Асен Василев за 2024 и проектобюджета на Теменужка Петкова за 2026 г. Контрастът не е просто технически – той е екзистенциален.
Бюджетът на Василев за 2024: Социална експанзия като европейско обещание
Когато Асен Василев, представляващ реформаторската коалиция ПП-ДБ, представи бюджета за 2024 г., той го направи с ясно послание: България може – и трябва – да настигне Европа не само по БВП, но и по достойнство. Цифрите подкрепиха реториката. За три години средната пенсия нарасна с 500 лв. – скок в сравнение с 10-те лева годишно увеличение при предишните правителства на ГЕРБ. Помощите за семейства, здравеопазване и образование също видяха разширено финансиране, с акцент върху предвидимостта за бизнеса и сигурността за гражданите.
Бюджет 2024, изготвен от Асен Василев
Можем да държим ниски данъци и пак да инвестираме в хората. Това е европейският модел. България заслужава не по-малко.Асен Василев, представяне на бюджета 2024
Бюджетът за 2024 г. не остана без критици. Някои икономисти предупредиха, че амбициозните социални разходи могат да натоварят дефицита, особено ако прогнозите за приходите се окажат оптимистични. Въпреки това, както отбеляза Deutsche Welle, правителството успя да задържи дефицита под 3% – праг, изискван за влизане в еврозоната – дори при увеличени пенсии и заплати в публичния сектор. Компромисът беше ясен: повече пари в джоба на хората, но по-строга фискална дисциплина и “затварянето на кранчетата на корупцията”.
Проектобюджетът на Петкова за 2026 г.: Завръщането на фискалната дисциплина тип „постна пица“
Прехвърляме се към 2026 г., където проектобюджетът под ръководството на Теменужка Петкова (ГЕРБ) сигнализира завръщане към фискалния консерватизъм. Философията е позната: поддържане на ниски дефицити, приоритизиране на контрола на дълга и избягване на социални увеличения на разходите. Социалните плащания – особено пенсиите и семейните помощи – са предвидени с минимални увеличения, в духа на традицията на ГЕРБ за бюджети тип „постна пица“. Едно от най-скандалните решения, което възмути и синдикати, и хората, е не просто, че няма да има увеличение на минималната работна заплата, а за пръв път се предвижда намаляването ѝ.
Защитниците на Петкова твърдят, че България не може да си позволи нова вълна от щедри социални обещания без риск от фискална криза. Критиците обаче напомнят за десетилетната стагнация в ръста на пенсиите при ГЕРБ – едва 10 лв. годишно средно – и предупреждават, че „дисциплината“ често означава изоставяне на най-уязвимите.
Бюджет 2026, изготвен от Теменужка Петкова
Експертен поглед:
Лидия Шулева, бивш вицепремиер и експерт по социална политика, отбеляза в началото на 2025 г.:
Виждаме пет пъти по-високи разходи за заплати на администрацията през 2025 г. в сравнение с 2024 г. Ако искаме влизане в еврозоната, трябва политическа смелост да коригираме тези решения. В противен случай рискуваме не само да изпуснем еврото, но и да се изправим пред намеса на МВФ.Цифрите зад реториката: Сравнителна таблица
| Аспект | Василев 2024 (ПП-ДБ) | Теменужка 2026 (ГЕРБ) |
|---|---|---|
| Социални разходи | Високи, разширени пенсии, семейни помощи и здравни грижи | Ниски, минимални увеличения, „постна пица“ |
| Ръст на пенсиите | +500 лв. за 3 години | +10 лв./година за 10 години |
| Помощи за семейства | Разширени | Замразяване на майчински и детски |
| Бюджетна философия | Социални инвестиции, прозрачност | Фискална дисциплина, контрол на дълга |
| Прозрачност | Повишена, антикорупционни реформи | Критикувани за непрозрачност, „схеми“, повишаване на заплати в силовия сектор |
Отвъд числата към реалния живот
Разликата между тези две бюджетни философии не е просто счетоводна. Тя е въпрос на това дали България вижда себе си като държава, която инвестира в хората си – или като такава, която ги кара да чакат по-добри времена, които никога не идват. При Василев обещанието беше европейско достойнство, дори ако това означаваше ходене по фискално въже. При Петкова посланието е предпазливост, дисциплина и връщане към старата ортодоксия „с по-малко – повече“.
За много българи – особено пенсионери, млади семейства и тези, които разчитат на публичното здравеопазване – залозите са непосредствени. Както каза един анализатор: „Представете си, че заплатата ви зависи от обещание, но шефът ви никога не е подписал договора. Това се случваше със социалните разходи при стария модел.“
Политическата игра: Кой печели, кой губи
Дебатът за социалните разходи не е само икономически – той е за властта. При ГЕРБ, според критиците, „дисциплината“ често прикриваше запазването на непрозрачни схеми и защитата на утвърдени интереси. При ПП-ДБ рискът беше, че бързото увеличаване на разходите може да изпревари реформите и да доведе до неефективност или дори до нови форми на източване.
Не трябва да допускаме бюджетът да стане политическа топка. Всеки лев за пенсии или здравеопазване е тест за нашите ценности.Независим фискален анализатор, 2025
Истинският въпрос не е дали България може да си позволи да инвестира в хората си, а дали може да си позволи да не го прави. На фона на демографския срив, изтичането на мозъци и растящото неравенство, социалният бюджет не е просто перо в таблицата – той е спасителна линия.
