Европейският съвет официално заключи, че Европейският съюз трябва да осъществи вътрешни реформи, преди да приеме нови държави членки. Решението, прието късно снощи, позиционира институционалните промени като задължително условие за по-нататъшно разширяване, отразявайки опасенията относно капацитета на блока да функционира ефективно при разрастване.
Според официалните заключения, разширяването остава геостратегическа инвестиция, но както ЕС, така и страните кандидатки трябва да са готови към момента на присъединяване. Съветът подчерта, че Съюзът трябва да положи необходимите вътрешни основи и реформи паралелно с процеса на разширяване. Тази позиция идва на фона на продължаващи дебати относно финансовата подкрепа за Украйна и по-широки въпроси за бъдещата посока на ЕС.
Изискването за реформи преди разширяване не е ново. Предишни разширявания, включително присъединяването на България през 2007 г., бяха предшествани от значителни институционални промени като Договора от Ница и по-късно Договора от Лисабон.
Тези реформи целяха да рационализират вземането на решения и да гарантират, че ЕС може да абсорбира нови членове, без да загуби ефективност. След разширяването през 2007 г. ЕС навлезе в период на умора от разширяването, като много държави членки настояваха задълбочаването на вътрешните реформи да бъде приоритет пред разширяването на Съюза.
Настоящите заключения на Съвета отразяват този исторически подход, подчертавайки, че убедителни и устойчиви реформи – особено по отношение на върховенството на закона и институционалния капацитет – са от съществено значение както за настоящите, така и за бъдещите членове.
Посланието е ясно: ЕС няма да пристъпи към нови присъединявания, докато не е уверен, че собствените му структури могат да подкрепят по-нататъшен растеж.
Не беше постигнато окончателно споразумение за допълнително финансиране за Украйна, но лидерите дадоха сигнал, че дискусиите ще продължат. Дебатът за разширяването и реформите се очаква да остане централен за политиката на ЕС през следващата година.
