Икономистът Евгений Кънев коментира политическата обстановка в страната във фейсбук, от където”BG News” я препубликува.
И така, България отново има политически затворници и устремно се свлича към Беларус. Това стана пределно ясно по късни доби – изчаквани някъде от апелативния “съд” – с оглед минимизиране на медийния ад хок отзвук. Щом прокуратурата може сама да си преценява в кой съд да повдига обвинения говорим вече за откровено прокурорска, а не парламентарна република.
Поставено в ретроспекция – това реално е само последното, най-видимо стъпало на политическа репресия към опозицията. Този тип “република” абортира всички назначения, които не са на “центъра” – именно чрез помощта на съдебната система и службите.
Спомнете си Андрей Гюров (БНБ), Станислав Тодоров (КЕВР), Станимир Михайлов (Здравна каса), Петър Петров (ДАНС), Живко Коцев (МВР), Петя Банкова (Митници) и т.н. За да се мине към абортиране и подмяна и на изборни (политически) лица – районните кметове на София Георги Илиев и Георги Кузмов (неуспешно), Ясен Русев.
Но за отстраняване на зам-кмета на София Барбутов и варнененския кмет Благо трябваше дирижиран спектакъл, защото явно не са намерили нищо законово, за което да се хванат. Не можем да не добавим и това, че дела срещу политически лидери се водят единствено срещу тези на ПП и ДБ.
И картината лъсва.
Почти всички тези събития са в рамките на една година след края на Сглобката.
За какво е тази бързина?
Аз мисля, че събитията у нас не са само домашно инспирирани. Ходът на събитията се забърза особено с избора на Тръмп.
И отчаяните усилия на Путин за пробив в Украйна. Самият Путин осъзнава, че има малък времеви прозорец да реши нещата в свои ръце. Защото времето вече не работи за него:
(1) Икономиката се задъхва и всеки ден долитат новини за все по-тежкото положение: банките искат вече да бъдат спасявани; експортните приходи постоянно падат; пазарите и потреблението се свиват – върви се към военна икономика със сталински терор, без обаче същата помощ, както през ВСВ от САЩ; нито пък армията има мотивация, че освобождава някого.
(2) Положението на Тръмп в САЩ става критично – предвид скандала Епстейн, който за първи път разцепи MAGA, както болестта му и постоянните невнятности и деменщини е въпрос на кратко време – дори още тази година – той да спре да играе театъра с Путин и Конгресът да поеме нещата с Украйна. Апропо, най-голямото неодобрение на политиката на Тръмп е … за Украйна.
(3) Оттук насетне Европа всеки ден ще става все по-силна военно, а Русия все по-слаба – сега е времето за преса върху бившите сателити като България да бъдат прибрани в руската сфера на влияние ала Орбан.
Така чета и бързината, с която Пеевски действа. И за него това е прозорецът, в който може да овладее цялата власт – когато на САЩ не им пука, Европа е заета с войната, а България – чрез лицето Желязков – играе техен верен съюзник. Затова и намесата на посолствата бе неприятна изненада, родила памфлета на Георг. А и само с Тръмп може да сключи транзакция за титлата си Магнитски – мисли си Пеевски. И след години напразни напъни на протежетата му от ГЕРБ, накарали българската дипломация да работи само за това – явно е решил, че трябва лично да поеме нещата. А затова му трябва цялата власт. За да насочи България към азиатските степи.
И така – пак сме юли. И както през 2013, 2014 и 2020 г – София е отново гореща. Но вече не става дума за оставка на един човек. А за оставка на мафията. Или на демокрацията.
