На 13 август 2025 г. името „Галъп Интернешънъл Болкан“ е толкова познато на българските политически наблюдатели, колкото и имената на партиите, които агенцията изследва. Но днес агенцията е в центъра на буря, която далеч надхвърля сухите числа. Това е история за доверие, легитимност и битката за правото да определяш общественото мнение в страна, където границата между данни и политика е тънка като бръснач.
Какво е заложено: Кой говори от името на българското общество?
Десетилетия наред „Галъп Интернешънъл Болкан“ е неизменна част от българския политически живот. Проучванията ѝ диктуват заглавия, влияят на кампании и – понякога – предизвикват скандали. Но това лято самата идентичност на агенцията е под въпрос. Международната асоциация, дала ѝ името, публично се разграничи, а американската Gallup Inc. води преговори за търговската марка. За обикновения българин въпросът е прост, но спешен: Кой може да измери гласа ни и да му се вярва?
Име с тежест – и с багаж
Историята започва в началото на 90-те, когато преходът към демокрация създава глад за независими данни. „Галъп Интернешънъл Болкан“, основана от социолозите Андрей Райчев и Кънчо Стойчев, бързо става разпознаваема марка. Членството ѝ в Gallup International Association (GIA) – швейцарска мрежа от агенции – ѝ носи международен престиж, макар че съдебните спорове с американската Gallup Inc. тлеят на заден план.
Но през август 2024 г. всичко се променя. Агенцията е продадена на нови собственици – Борислав Цеков и Петър Кичашки чрез „Пакстън Рисърч“. Смяната на собствеността автоматично прекратява членството в GIA – стандартно правило в устава на асоциацията. Следва публично разплитане на стари съюзи и надпревара за нова легитимност.
„От август 2024 г. „Галъп Интернешънъл Болкан“ не участва в дейността на Gallup International Association. Нашите изследвания са независими и не се организират или финансират от GIA.“Официална позиция на „Галъп Интернешънъл Болкан“
Международен отзвук: Разграничения и юридически шах
На 11 август 2025 г. Gallup International Association публикува необичайно остра позиция: „категорично се разграничава“ от българската агенция и нейните проучвания, настоявайки, че нито асоциацията, нито неин член участва в български изследвания под името Gallup. Посланието е ясно: българската агенция остава сама.
Това не е просто бюрократична формалност. Случва се на фона на продължаващи съдебни спорове за марката Gallup. Американската Gallup Inc., която държи оригиналната търговска марка, оспорва правото на GIA и българската агенция да я използват от години. Сега, след излизането на българската агенция от GIA, започват преговори между „Галъп Интернешънъл Болкан“ и Gallup Inc. за евентуален лиценз – развитие, което може да промени бъдещето и позицията на агенцията на пазара.
„GIA, със седалище в Цюрих, не притежава законните права върху марките Gallup и Gallup International нито в България, нито в Швейцария. Само Gallup, Inc. може да предоставя такива лицензи. Затова преговаряме директно с тях.“„Галъп Интернешънъл Болкан“
Контекст: Какво означава „Галъп“?
Gallup Inc. е оригиналната американска социологическа компания, основана през 1935 г. от Джордж Галъп.
Gallup International Association (GIA) е швейцарска мрежа от независими агенции, основана след Втората световна война.
Галъп Интернешънъл Болкан беше българският член на GIA, но не е свързана с Gallup Inc.
Юридически спорове за името „Галъп“ се водят по целия свят, включително в България.
Собственост, независимост и сянката на политиката
Смяната на собствеността не остана незабелязана. Новите собственици – Борислав Цеков и Петър Кичашки – не са кариерни социолози, а публични фигури с опит в правото, политиката и гражданския сектор. Придобиването на „Галъп Интернешънъл Болкан“ повдигна вежди, особено на фона на дългогодишната българска традиция за преплитане на социология, медии и политическа власт.
В страна с крехко доверие в институциите, легитимността на социологическите агенции е обществено благо – и политическо оръжие. Критиците обвиняват „Галъп Интернешънъл Болкан“ в пристрастие, особено по време на избори. Защитниците ѝ изтъкват пионерската роля и последователната методология. Но сегашната криза задълбочава дебата кой има право да дефинира „общественото мнение“ в България.
„Всяка 100% смяна на собствеността на агенция – член на GIA, автоматично прекратява членството ѝ. Възстановяването не е автоматично и изисква дълъг преглед.“Позиция на GIA
Европейски паралели: Когато социолозите стават новината
България не е сама в социологическите си скандали. В цяла Европа доверието към агенциите е подложено на изпитание – понякога с основание. В Италия обвиненията в политическа пристрастност са постоянни. В Румъния скандали с проучвания водят до разследвания. Дори във Франция и Германия отношенията между социолози, медии и партии са вечен източник на напрежение.
Но българският случай е уникален по интензитет. Съдебни битки, смяна на собственост и публични разграничения създават перфектна буря. Рискът не е само объркване, а по-дълбока ерозия на доверието в самата идея за независимо измерване.
Защо това има значение: Доверие, демокрация и играта с числата
В най-добрия случай социологията е инструмент на демокрацията – начин гражданите да се видят в националния разговор. В най-лошия – инструмент за манипулация, с който елитите създават изкуствен консенсус или сеят съмнение. Днешната криза в „Галъп Интернешънъл Болкан“ не е просто за търговски марки или устави. Тя е за бъдещето на общественото доверие в българския демократичен процес.
