На 22 юли 2025 г. Столичният общински съвет (СОС) преживя неочакван обрат: предложението на кмета Васил Терзиев за смяна на обслужващата банка на София бе отложено – не от опозицията, а по настояване на Благовеста Кенарова, общински съветник от „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ). Решението ѝ предизвика напрежение в собствената ѝ група, остри реакции от заместник-кмета по финансите и буря от спекулации в публичното пространство. Но какви са истинските мотиви зад този отказ – и какво разкрива той за начина, по който се вземат решения за публичните финанси в София?
Какво се случи: отлагане, напрежение и обвинения
В дневния ред на бюджетната комисия към СОС бе включен доклад на кмета Терзиев, с който се предлага Столична община да поиска оферти от петте най-големи банки в страната – ДСК, Уникредит Булбанк, ОББ, Юробанк и ПИБ – с цел да се избере нова обслужваща банка. Мотивите на кмета: нарасналата конкуренция в банковия сектор и нуждата от по-добри услуги за общината.
Изненадващо, именно Благовеста Кенарова – експерт с 27 години опит в банковия сектор – поиска точката да отпадне от дневния ред. Аргументът ѝ: липса на достатъчно информация, анализ и ясна методика за избор на нова банка. В отговор, председателят на групата на ПП-ДБ Бойко Димитров и зам.-кметът Иван Василев настояха, че дебатът трябва да се проведе, а докладът – да се обсъди по същество.
Аз предлагам точка 4 да отпадне от дневния ред, защото смятам, че като общински съветници във финансова комисия ние не разполагаме с достатъчно информация, а също така не виждам и нашата функция на този етап.
Благовеста Кенарова
В хода на дебата Кенарова се оплака и от натиск в коридорите на общината, като заяви, че е била отправена с думите „Бягай оттука, бе!“, което определи като „насилие върху общински съветник“.
Мотивите на Кенарова: професионализъм, прозрачност и отказ от партийна дисциплина
В последвал пост във Facebook Кенарова изложи подробно мотивите си:
- Липса на анализ: В доклада не са посочени конкретни проблеми с текущото обслужване, тарифите, които общината плаща, или какво точно налага промяната.
- Без методика: Не са разписани критерии и процедури за избор на нова банка, което прави процеса непрозрачен и уязвим за лобизъм.
- Риск от концентрация: Добрата практика е средствата да се разпределят между повече от една банка, за да се ограничи рискът – урок от фалита на КТБ.
- Публичен интерес: Промяната трябва да е в интерес на гражданите, а не на политически или бизнес кръгове, свързани с бивши модели на управление.
- Професионална етика: Не съм човек, който гласува ЗА или ПРОТИВ по партийна повеля, без да съм получила достатъчно информация. Моята единствена зависимост е моят професионализъм – и от него няма да отстъпя.
Качествените решения изискват качество в процеса. Само така можем да защитим публичния интерес.
Контекстът: защо изборът на банка е политически въпрос
Изборът на обслужваща банка за община като София не е просто технически въпрос. Исторически, Общинска банка е създадена през 1996 г. като инструмент за управление на публичните средства на столицата. През 2018 г. Столична община продава мажоритарния си дял на частен инвеститор, свързван с пловдивския бизнесмен Георги Самуилов, а в публичното пространство се появяват твърдения за връзки с политически и бизнес интереси, включително с фигури като Делян Пеевски.
В България, както и в други страни от региона, изборът на обслужваща банка често е съпроводен от политически скандали, обвинения в лобизъм и съмнения за злоупотреби. Банката, която държи сметките на общината, има достъп до огромни публични средства и може да влияе върху финансирането на местни проекти – затова контролът върху този избор е стратегически залог за всяка власт.
Контекстът, който често се пропуска:
В други европейски столици, като Будапеща или Букурещ, смяната на обслужваща банка също е била повод за политически битки и обществени дебати. В България, фалитът на КТБ през 2014 г. показа колко рисково е концентрирането на публични средства в една институция без достатъчно контрол и прозрачност.
Реакциите: обществено мнение и спекулата на противниците
Действията на Кенарова предизвикаха напрежение в групата на ПП-ДБ, особено сред представителите на „Демократична България“, които настояваха за незабавно разглеждане на доклада. Зам.-кметът Иван Василев я обвини, че с нейния глас и с тези на ГЕРБ, БСП, ИТН и други, парите на София остават в Общинска банка.
В социалните мрежи и медиите се появиха спекулации за евентуални зависимости или задкулисни договорки, но Кенарова категорично отхвърли подобни твърдения, подчертавайки, че единствената ѝ зависимост е професионализмът.
Какво означава това за гражданите на София?
В краткосрочен план, решението означава, че Столична община ще продължи да работи с Общинска банка поне до есента, когато се очаква темата да бъде подновена. В дългосрочен план обаче, случаят повдига важни въпроси за начина, по който се вземат решения за управлението на публичните средства:
- Има ли достатъчно прозрачност и контрол при избора на банки, които управляват парите на гражданите?
- Как се гарантира, че решенията са в интерес на обществото, а не на тесни политически или бизнес кръгове?
- Защо професионализмът и експертизата често се сблъскват с времеви и ситуационен натиск?
