На 3 септември 2025 г. площад „Тянанмън“ в Пекин стана епицентър на глобално зрелище. Китай отбеляза 80-годишнината от края на Втората световна война с най-големия си военен парад досега – прецизно хореографиран спектакъл от ракети, дронове и маршируващи войници. Но отвъд техниката и пищността, събитието беше сцена за политически символизъм, с лидери от цял свят, събрани в демонстрация на единство – или разделение – според гледната точка.
Сред официалните лица едно присъствие се открои за България: Атанас Зафиров, вицепремиер и председател на Българската социалистическа партия (БСП), беше забелязан на официалната трибуна, ръкувайки се с президента Си Дзинпин. Неговото присъствие и полемиката, която то предизвика у дома, разкриват трайното напрежение в основата на българската външна политика: Как една малка страна, член на ЕС и НАТО, да лавира в свят, все по-ясно разделен между Изтока и Запада?
Кой стоеше заедно – и кой отсъстваше
Списъкът с гости на парада включваше видни лидери, които оспорват западния ред. Китайският президент Си Дзинпин беше фланкиран от Владимир Путин от Русия и Ким Чен-ун от Северна Корея – за първи път тримата се появиха заедно публично. Присъстваха още лидери от Иран, Мианмар, Сърбия, Словакия и други държави с обтегнати отношения със Запада.
Забележимо отсъстваха представители на Съединените щати и повечето държави от ЕС – умишлен пренебрегващ жест, отразяващ задълбочаващия се разрив заради войната на Русия в Украйна и настъпателната външна политика на Китай. Посланието беше ясно: това е събиране на онези, които са готови да оспорят или поне да поставят под въпрос статуквото.
„Китайската нация е великата нация, която никога не се плаши от хулигани“, заяви Си, обръщайки се към събраните лидери и тълпа от над 50 000 души. „Човечеството е изправено пред избора между мир и война. Ние сме на правилната страна на историята.“Си Дзинпин
Самият парад беше демонстрация на военната модернизация на Китай, включваща хиперзвукови ракети, междуконтинентални балистични ракети (МБР) с ядрен заряд, подводни дронове и дори роботизирани четириноги „вълци“.
Визитата на Зафиров: Официална мисия или партийна екскурзия?
Присъствието на Атанас Зафиров в Пекин бързо беше подхванато от българските медии и политици. Според БСП, Зафиров е присъствал както като вицепремиер, така и като партиен лидер, участвайки в официални събития и провеждайки кратък разговор със Си Дзинпин. Делегацията на БСП е била поканена на официалния прием и е стояла редом с лидери от 26 държави.
Премиерът Росен Желязков обаче се дистанцира от визитата, заявявайки, че Зафиров и министърът на регионалното развитие Иван Иванов са в платен годишен отпуск и не представляват българското правителство в официално качество.
„Най-вероятно обменят партиен опит“Росен Желязков
Тази разлика е повече от бюрократично заяждане. В коалиционно правителство, където БСП е младши партньор, въпросът кой представлява България в чужбина е едновременно чувствителен и стратегически. Критиците твърдят, че подобни визити рискуват да изпратят смесени сигнали за външнополитическата ориентация на страната – особено когато съвпадат с появата на лидери като Путин и Ким.
„Когато втората по големина партия в коалиционното правителство изпраща делегация, водена от вицепремиера и с участието на министър и двама зам.-министри, това не може да се представя просто като партийна екскурзия. Министрите са министри дори по време на отпуск“Кристиан Вигенин
Контекст: Защо военните паради имат значение?
Военните паради в авторитарни държави като Китай и Русия не са просто въпрос на национална гордост – те са инструмент за политически послания. Присъствието на чужди лидери се разчита като сигнал за съюз, неутралитет или несъгласие. За страни членки на ЕС и НАТО участието се следи внимателно за това какво може да означава за тяхната лоялност.
- Например, след анексирането на Крим през 2014 г., повечето западни лидери бойкотираха парада в Москва. България изпрати само представител на по-ниско ниво, балансирайки между историческите си връзки с Русия и ангажиментите си към Запада.
Познатата дилема: Българският баланс
Българското участие в подобни събития не е новост, но винаги е изпълнено с напрежение. По време на съветската епоха българските лидери бяха редовни участници в парадите в Москва, сигнализирайки лоялност към Източния блок. След присъединяването към НАТО и ЕС, София върви по тънък лед – поддържайки исторически и икономически връзки с Русия и Китай, като същевременно утвърждава своите западни ангажименти.
Този баланс не е без противоречия. Проруските фракции в България виждат такива визити като потвърждение на традиционните съюзи. Прозападните гласове предупреждават, че това подкопава доверието към България в Брюксел и Вашингтон, особено когато единството срещу руската агресия е основен приоритет за ЕС и НАТО.
„Това е знак, че България търси баланс в един променящ се свят, което не означава отказ от европейската ни същност. Разделени ли сме по този начин? Не мисля. Всъщност, разделената позиция често е най-стабилната“Кристиан Вигенин
Международен паралел: Как другите решават дилемата?
България не е сама в тази дилема. Премиерът на Словакия Роберт Фицо и президентът на Сърбия Александър Вучич също присъстваха на парада в Пекин – и двамата лидери, известни с амбивалентното си отношение към санкциите на ЕС срещу Русия. Присъствието им, както и това на Зафиров, беше отчетено като сигнал за „стратегическа автономия“ – желание да се запазят отворени възможности в един поляризиран свят.
За разлика от тях, страни като Полша и балтийските държави са заели твърда позиция, отказвайки да присъстват на събития, които биха могли да бъдат изтълкувани като легитимиране на руските или китайските военни амбиции. Германия и Франция, макар да поддържат икономически връзки с Китай, стават все по-предпазливи по отношение на високопоставени изяви на подобни събития.
Какво беше показано: ракети, дронове и послание към света
Военната техника, показана в Пекин, не беше просто за показ. Анализаторите отбелязаха представянето на междуконтиненталната балистична ракета DF-61 (МБР), способна да носи множество ядрени бойни глави, и подводната ракета JL-3 – и двете разглеждани като част от усилията на Китай да противодейства на военноморското превъзходство на САЩ в Тихия океан. Парадът включваше и лазерното оръжие LY-1, както и подводния дрон AJX002, подчертавайки бързия технологичен напредък на Китай.
„Си Дзинпин превърна военната модернизация в свой личен приоритет и неуморно тласка армията към напредък. Този парад е възможност да се покажат постиженията на НОАК под негово ръководство“Брайън Харт, China Power Project, CSIS
Символиката беше подсилена от пускането на 80 000 гълъба и балони – жест, целящ да предизвика асоциации с мира, дори докато най-модерните оръжия дефилираха.
Истинският залог: Какво означава това за България?
За България полемиката около визитата на Зафиров е повече от въпрос на протокол. Това е тест за това как страната определя мястото си в свят, където старите съюзи се разпадат, а нови блокове се формират. Опитът на правителството да се дистанцира от визитата отразява натиска за единство в ЕС и НАТО, докато настояването на БСП за „стратегически баланс“ показва трайните вътрешни разделения.
Историята показва, че такива моменти никога не са просто въпрос на това кой къде стои на парадна платформа. Те са за историите, които нациите разказват – на себе си и на света – за това кои са и кои могат да бъдат.
