България е пред нов политически обрат: Конституционният съд може да забави очакваното влизане на президента Румен Радев в партийната политика.
Според юристи ако Радев подаде оставка, за да стартира политически проект, процесът не приключва с просто обявяване. Оставката му трябва да бъде формално приета от Народното събрание, а при възникване на конституционни съмнения може да се стигне до преглед от Конституционния съд – процедура, която може да отнеме седмици.
Тази ситуация напомня рядък прецедент с бившия вицепрезидент Блага Димитрова, чиято оставка през 90-те години доведе до конституционен преглед и процедурни забавяния.
Въпреки това няма директен исторически случай, в който действащ български президент да напусне поста си, за да се включи или създаде политическа партия, което прави сегашната ситуация до голяма степен неизследвана територия.
Конституцията забранява на президента да членува в партия по време на мандата, но не ограничава политическата му активност след напускане на поста.
Ако възникне спор – например относно сроковете, законността или мотивите на оставката му – Конституционният съд може да бъде сезиран, което би отложило официалното включване на Радев в партийния живот.
Междувременно президентът започва консултации с парламентарните групи на 15 декември, като първи са ГЕРБ–СДС и „Продължаваме промяната – Демократична България“.
Политически наблюдатели отбелязват, че моментът на тези разговори и евентуалната оставка може да се превърнат в тактически въпрос, особено ако Радев цели да влияе върху следващото правителство или избори.
При липса на ясен правен прецедент и възможност за конституционен контрол, политическият календар на България може да бъде пренареден не от партийните стратегии, а от съдебните срокове.
