Когато председателката на либералната група Renew Europe в Европейския парламент Валери Айер призова Брюксел да замрази еврофондовете за България, това не беше просто рутинно писмо. Това беше предупредителен изстрел – такъв, който отеква от коридорите на Европейската комисия до улиците на Варна, където демократично избраният кмет Благомир Коцев лежи зад решетките. Обвинението: присвояване на публични средства. Обвинението от Брюксел: политическо инструментализиране на българския антикорупционен орган за заглушаване на опозицията.
На карта са не само 653 милиона евро от средствата за възстановяване след COVID, но и доверието в българските институции – и, в по-широк смисъл, самото обещание на ЕС да отстоява демокрацията и върховенството на закона.
Арестът, който предизвика европейска криза
Арестът на Благомир Коцев през юли не беше изолиран случай. Той предизвика вълна от протести в България и рядко единство сред европейските либерали. В писмото си до Европейската комисия Айер обвини българското правителство – ръководено от ГЕРБ, член на Европейската народна партия – в подриване на самата антикорупционна комисия, която трябваше да гарантира институционална независимост.
Ключов механизъм, създаден да гарантира институционална независимост, се превръща в оръжие за неутрализиране на демократично избрана опозиция чрез политизирано правоприлагане – пряка атака срещу демократичните ценности, върху които се гради нашият европейски проект.Валери Айер
Европейската комисия, от своя страна, засега остава предпазлива. Говорител потвърди, че оценката на искането на България за плащане е в ход, като заяви само, че тя се извършва в тясно сътрудничество с българските власти и ще излезем със становище своевременно.
Познат сценарий: Еврофондове, върховенство на закона и политически игри
Това не е първият път, когато България е изправена пред заплаха от замразяване на еврофондове. През 2008 г. Европейската комисия спря над 500 милиона евро от предприсъединителни фондове заради корупция и измами, в които бяха замесени местни служители – включително кметове. Сценарият се повтаря: антикорупционни органи се създават, за да се угоди на Брюксел, но често се оказват инструменти за вътрешнополитически разправии.
Българската антикорупционна комисия, създадена като условие за еврофинансиране, отдавна е критикувана за липса на независимост. НПО и граждански организации документират избирателни преследвания, особено срещу политически опоненти или неудобни местни управници. Резултатът: цикъл на институционално недоверие, при който всеки шумен арест се възприема през призмата на политическо съперничество, а не на справедливост.
Най-тревожното доказателство за това институционално изкривяване е лишаването от свобода на Благомир Коцев, демократично избрания кмет на Варна.Валери Айер
Европейски паралел: Когато върховенството на закона става разменна монета
България не е единствената държава, която е под лупата на ЕС заради върховенството на закона. На Унгария и Полша вече са спрени милиарди евро заради опасения за независимостта на съдебната власт и политическа намеса. Разликата е, че в България границата между антикорупционната борба и политическите разчиствания на сметки често се размива на местно ниво.
В Румъния например Националната антикорупционна дирекция (DNA) беше сочена за пример – докато и тя не се оказа замесена в обвинения за избирателно правосъдие. В Италия прокурорите срещу мафията се сблъскват със същата дилема: как да се бориш с корупцията, без да се превърнеш в пионка в политически игри.
Истинският залог за българските граждани
За обикновените българи залогът е болезнено реален. 653-те милиона евро, които в момента се преразглеждат, не са абстрактни пари – това са средства за болници, училища, инфраструктура и дигитализация. Ако ЕС замрази тези средства, цената ще платят гражданите заради политическите игри на върха.
Същевременно, на карта е заложено и доверието в българските институции. Ако антикорупционните органи се възприемат като продължение на управляващата партия, общественото доверие ще ерозира още повече. Това не е само български проблем – това е европейски проблем. Способността на ЕС да налага собствените си стандарти се подлага на изпитание в реално време.
История на пренебрегнати предупреждения
Проблемната връзка на България с еврофондовете и върховенството на закона не е нова. От влизането си в ЕС през 2007 г. страната е под специален надзор (Механизъм за сътрудничество и проверка) заради опасения за съдебната независимост и корупцията. Макар да има напредък, основният проблем остава: антикорупционните реформи често са повече фасада, отколкото съдържание.
В последните години ЕС въведе по-строги условия, обвързвайки средствата с върховенството на закона. Но случаят „Коцев“ показва, че рискът от политическа злоупотреба остава. Урокът от историята е ясен: когато антикорупцията се превърне в инструмент за политически разправии, губят всички.
Какво следва?
Решението на Европейската комисия по искането на България за финансиране ще бъде прецедент – не само за София, а за целия ЕС. Ако Брюксел действа решително, ще изпрати послание, че върховенството на закона не подлежи на пазарлък. Ако се поколебае, рискува да окуражи онези, които виждат институциите като инструменти на властта, а не като пазители на демокрацията.
Засега протестите във Варна продължават, а съдбата на Благомир Коцев и европейските средства за България виси на косъм.
