Две знакови свидетелства – едното на Пламенка Димитрова срещу варненския кмет Благомир Коцев, другото на Любена Павлова за златото, предназначено за бившия главен прокурор Иван Гешев – разкриват не просто гнилостта в институциите, а двойния стандарт, който определя правосъдието у нас. В единия случай човек е в затвора. В другия – тишината е оглушителна.
Когато свидетелството значи затвор: Случаят Пламенка Димитрова и Благомир Коцев
Да започнем с това, което се случва, когато системата иска да демонстрира работа. Пламенка Димитрова, бизнесдама от Варна, свидетелства, че кметът Благомир Коцев и негови приближени са я притискали да прехвърли доходоносни общински договори на фирма, свързана с тях, заплашвайки я, че ако откаже, ще “занулят” бизнеса ѝ. Според съдебни протоколи и медийни публикации, нейните показания са ключът към мащабното корупционно дело, което държи Коцев зад решетките от юли 2025 г.
Обвинението срещу Коцев се гради почти изцяло на свидетелски показания и никакви фактически доказателства – основно на Димитрова. Въпреки настояванията на защитата, че тя е заинтересовано лице и твърденията ѝ трябва да се проверят внимателно, съдът нееднократно застава на страната на прокуратурата, позовавайки се на достатъчност на доказателствата. Исканията на Коцев за освобождаване са отхвърлени шест пъти. Посланието е ясно: когато прокуратурата иска някой да е в затвора, свидетелство е достатъчно.
Съдът прие, че доказателствената съвкупност е достатъчна да обоснове обосновано предположение за вина, пише съдия Красимира Костова в последното си определение, отхвърляйки съмненията относно достоверността на показанията на Димитрова.
Съдия Красимира Костова
Това не е изолиран случай. През последните години българската съдебна система показва завидна ефективност, когато преследва местни чиновници или опозиционери – особено когато доказателствата са свидетелски, дори и оспорвани или идващи от заинтересовани страни.
Когато свидетелството изчезва: Любена Павлова, златото и “Осемте джуджета”
Сега да видим какво става, когато залогът е по-висок – когато обвиняемите не са местни политици, а самите хора, които управляват правосъдието. През октомври 2025 г. Любена Павлова, бивша съпруга на скандалния посредник Петьо “Еврото” Петров, свидетелства в открит съд, че лично е приготвила пет килограма злато за Иван Гешев, тогавашен главен прокурор, и още един килограм за прокурор “Митко”. Златото, по думите ѝ, е част от схема за разпределение на иззети активи от бизнесмена Явор Златанов, дирижирана в прословутия ресторант “Осемте джуджета” – име, което вече е синоним на съдебна корупция.
Показанията на Павлова са подробни, директни и подкрепени от други доказателства на Антикорупционния фонд. Тя описва как златото е натоварено на количка от дежурен прокурор, качено в колата ѝ и после изчезва без следа. Назовава имена, описва процедури, признава дори, че първоначалните ѝ показания са дадени под натиск от Петров и Гешев.
Петров ми каза да отделя златото на две купчини – едната от пет килограма за Иван Гешев, другата от един килограм за Митко, казва Павлова в съда. След като свалиха Гешев, никой от прокуратурата не ми оказваше натиск.
Любена Павлова
И въпреки тежестта на тези твърдения – които уличават бивш главен прокурор и други висши магистрати – няма разследване, няма обвинения, няма дори публично изявление от прокуратурата. Единственият обвиняем е Петьо Петров, който е в неизвестност и формално се издирва, макар реални усилия за това да липсват. Дори Иванчева, която лежа в затвора за обвинения в корупция от същата тази система, не замълча и публикува пост.
Анатомия на двойния стандарт
Какво обяснява този рязък контраст? Защо един кмет е в затвора по думите на един човек, а бивш главен прокурор не е разследван въпреки далеч по-сериозни обвинения?
Отговорът е в архитектурата на избирателното правосъдие – система, в която законът е оръжие, а не щит. Когато обвиняемият е неудобен кмет, който отказва да се подчини, или външен човек, машината на прокуратурата работи светкавично. Когато обвиняемият е част от съдебния елит, машината блокира.
“Осемте джуджета”
Ако сте забравили покрай неспиращите скандали в държавата всеки ден, “Осемте джуджета” беше разследване на Антикорупционния фонд от 2020 г., което разкрива мрежа от прокурори, съдии и посредници, манипулиращи съдебни решения срещу облаги. Скандалът се върти около изземването и преразпределението на активи на семейство Златанови, като ресторантът “Осемте джуджета” е мястото за тези сделки. Въпреки широкия медиен отзвук и многобройните свидетелства, нищо не последва – нито дела, нито присъди.
Колко струва всичко това?
Последиците от този двоен стандарт не са абстрактни. Когато правосъдието е избирателно, доверието в институциите се срива. Обикновените хора виждат, че правилата са различни за силните, а свидетелствата тежат според статуса на обвиняемия. Това ражда цинизъм, апатия и усещане за безсилие.
Фактът, че златото е разпределяно поименно, а магистрати се споменават открито, е показателен за дълбоката ерозия на доверието в институциите, пише Gospodari.com в материала си за показанията на Павлова.
Gospodari.com
Междувременно, тези, които дръзнат да свидетелстват срещу силните – журналисти, разобличители, обикновени граждани – са подложени на натиск, съдебен тормоз или по-лошо. Посланието е ясно: свидетелствай срещу дребните риби – системата ще те чуе. Срещу големите – ще бъдеш игнориран или наказан.
