Добре дошли в бакалията на бъдещето (или миналото?)
Ако някой ви беше казал, че през 2025 г. ще чакаме държавата да отвори бакалия, щяхте да го пратите да си купи билет за „Назад в бъдещето“. Но ето ни тук – с Делян Пеевски, човекът-оркестър на българската политика, който този път реши да ни спаси от скъпите домати, като ни върне в златните години на Кореком, но без валутата и с повече популизъм.
Днес, докато Министерският съвет за пореден път се опитва да роди „Магазин за хората“ – държавната верига, която трябва да ни нахрани с евтини български стоки и още по-евтини илюзии – нека разкажем как се стигна дотук, кой печели, кой плаща и защо цялата тази история мирише повече на политическа наденица, отколкото на прясно сирене.
„Кой има полза?“ или Как се ражда една държавна бакалия
В началото беше инфлацията. После дойдоха изборите. А между тях – Делян Пеевски, който, след като овладя медиите, парите и половината институции, реши да овладее и рафтовете на кварталния магазин. Идеята? Държавна верига с до 10% надценка, български стоки и обещание, че „този път няма да крадем, а ще помагаме“.
Първоначално „Магазин за хората“ трябваше да се помещава в пощите – защото, както знаем, българската поща е символ на бързина, ефективност и свежест. После, след като някой се сети, че пощите са по-празни и от парламентарна зала в петък следобед, идеята се премести в магазините на Централния кооперативен съюз (ЦКС) – реликва от времето, когато „опашка“ беше нещо нормално, а „конкуренция“ – мръсна дума.
„Другата седмица стартира проектът за магазините под името ‘Магазин за хората’. Надявам се, хората да видят плюсовете, че нещо свърши това Народно събрание и Министерският съвет. Това е първият голям плюс, който ми дава основание да подкрепям това правителство.“
Делян Пеевски
парламента, май 2025 (източник)„Магазин за хората“: Бюджет, борд и боричкания
В бюджета за 2025 г. бяха отделени 10 милиона лева за учредяване на държавното дружество. Но както често се случва, когато парите са държавни, а идеята – нечия лична, започнаха игрите: кой ще управлява фирмата, кой ще седи на борда, кой ще държи ключа от склада.
ГЕРБ, които иначе обичат да режат ленти, този път натиснаха спирачките. Не защото не обичат държавни фирми (спомнете си държавните бензиностанции, които така и не видяхме), а защото не искат Пеевски да си сложи още един златен пръстен на ръката на държавата. В резултат – точката за създаване на дружеството беше оттеглена, върната, пак оттеглена, а бордът на директорите се пази в тайна, сякаш ще управлява ядрен реактор, а не щанд с лютеница.
„Агроведомството е предложило Управителен съвет на държавната фирма от 3-ма човека, двама от които са смятани за близки до Делян Пеевски и един до ГЕРБ. Изборът на УС също породил напрежение като ГЕРБ настоявали за двама свои експерти в борда на фирмата. БСП също настояла за свой кадър в управата.“
Mediapooл
август 2025 (източник)„Държавен магазин“: Историята се повтаря първо като фарс, после като опашка
Ако някой ви каже, че държавните магазини са нова идея, пратете го да си припомни Кореком, Pewex, Intershop и всички останали социалистически чудеса. Историята е проста: когато държавата продава, стоките свършват, а връзките започват. Привилегированите пазаруват, останалите чакат. Качеството пада, корупцията расте, а накрая всички се чудят защо пак няма кафе, но има „другарски цени“.
Днес, 35 години след края на режима, се връщаме към същата схема – този път с обещание за „социална справедливост“ и „контрол върху спекулата“. Само че пазарът вече не е същият, а конкуренцията – макар и куца – все пак съществува. Идеята, че държавата ще продава по-евтино, е като обещанието, че ще има честни избори без купуване на гласове – звучи добре, но никой не вярва.
Пеевски: От „Магнитски“ до „Магазин за хората“
Делян Пеевски не е просто депутат. Той е институция. Санкциониран по „Магнитски“, обвиняван в корупция, медиен магнат, строителен предприемач и, отскоро, баща на държавната бакалия. В страна, където олигарсите са по-устойчиви от държавните институции, Пеевски е символ на това как се прави политика с джобове, пълни с влияние.
Идеята за „Магазин за хората“ не е просто социална мярка – тя е политически ход. Докато всички говорят за инфлация, Пеевски предлага решение, което звучи просто, но обслужва сложни интереси: контрол върху нови потоци пари, нови назначения, нови възможности за „усвояване“. А междувременно, медиите му ще обяснят на народа колко е добър и колко много мисли за „обикновения човек“.
Какво следва? Очаквайте „Държавна фризьорница за хората“ и „Пералня за народа“
Ако експериментът с „Магазин за хората“ мине, очаквайте скоро „Държавна фризьорница за хората“, „Пералня за народа“ и „Автосервиз за електората“. Защото, когато политиката се превърне в търговия, а търговията – в политика, границата между държавата и частния интерес изчезва. Остава само опашката – този път не пред магазина, а пред урната.
Внимавайте, когато някой ви обещае евтино сирене. Може да се окаже, че плащате с повече, отколкото си мислите. А ако не вярвате – питайте баба си какво е било в Кореком. Тя ще ви разкаже.
