Дилемата на България със санкциите „Магнитски“ изправя ЕЦБ и БНБ пред сблъсък

Санкции без зъби: Българският банков парадокс

България отново е на кръстопът. Докато страната се готви за влизане в еврозоната през 2026 г., ожесточен спор за прилагането на санкциите по „Магнитски“ срещу влиятелни политически фигури разкрива правен и морален вакуум в сърцето на финансовата система. Европейската централна банка (ЕЦБ), която скоро ще стане главен банков надзорник на България, е въвлечена в битка, която е колкото за суверенитет и върховенство на закона, толкова и за пари.

В центъра на бурята: Делян Пеевски, санкциониран от САЩ и Великобритания за „системна корупция“, но все още ключова фигура в българската политика и, най-важното, контролиращ партийните банкови сметки. Българската народна банка (БНБ) настоява, че ръцете ѝ са вързани – докато опозиционни партии и гражданското общество предупреждават, че тази пасивност оставя широко отворена врата за репутационна и финансова катастрофа.

Кой държи властта – и кой плаща цената?

Залогът не е абстрактен. Когато Министерството на финансите на САЩ санкционира Пеевски през 2021 г., последвана от Великобритания, очакванията бяха ясни: България ще изолира обвинените в корупция от финансовата си система. Вместо това ДПС – партията, която Пеевски вече ръководи – продължава да оперира сметки в Общинска банка, държавна институция. БНБ, в рядко публично изявление, обяви, че „няма правомощия да прилага санкции, наложени от чужди правителства“, и предупреди, че всякакъв опит за разкриване на банкови тайни би нарушил българското законодателство.

Опитите да се прехвърли проблемът с липсата на законова рамка върху БНБ представляват нарушение на нейната независимост.

Изявление на БНБ

20 август 2025 БТА

За обикновените българи последствията са ясни. Ако банките продължат да обслужват санкционирани лица, рискуват да бъдат изключени от международните финансови системи – потенциално предизвиквайки криза, подобна на тази с латвийската ABLV Bank през 2018 г., когато американски санкции доведоха до нейния крах. Опозиционната партия „Продължаваме промяната“ предупреди, че бездействието на БНБ „застрашава стабилността на банковата система“ и заплаши да ескалира въпроса до ЕЦБ.

Контекст: Какво е Законът „Магнитски“?

Глобалният закон „Магнитски“ е американски закон, който позволява на правителството да санкционира чуждестранни длъжностни лица, замесени в корупция или нарушения на човешките права. Санкциите обикновено включват замразяване на активи и забрана за достъп до американската финансова система. Великобритания и ЕС имат подобни рамки, но прилагането им зависи от националното законодателство.

Правен вакуум – и политическо минно поле

Проблемът на България не е уникален, но е остър. Някои страни от ЕС приеха закони, позволяващи на регулаторите да прилагат американски или британски санкции на национално ниво. България обаче настоява, че без изрични законови правомощия не може да принуди банките да прекратят отношенията си със санкционирани клиенти. Позицията на БНБ е, че банките сами трябва да оценяват риска по Закона за мерките срещу изпирането на пари, но критиците твърдят, че това е рецепта за непоследователност и вратички.

Правният вакуум не е случаен. През 2021 г. служебното правителство се опита да въведе черен списък на санкционираните по „Магнитски“, но Върховният административен съд го отмени, като постанови, че американското право не може да се прилага директно в България. Законодателни предложения за директно прилагане на санкциите по „Магнитски“ бяха блокирани от управляващата коалиция – ГЕРБ, БСП, ИТН и подкрепената от Пеевски ДПС.

Отказът да се пражнят тези правомощия позволява на лица като Делян Пеевски да извършват всякакви операции, застрашавайки стабилността на банковата система.

Изявление на „Продължаваме промяната“

21 август 2025 EUalive

Дилемата на ЕЦБ: Надзор без прилагане?

Моментът не може да бъде по-деликатен. България предстои да влезе в еврозоната на 1 януари 2026 г., когато ЕЦБ ще поеме директен надзор над големите банки в страната. Опозиционните партии вече сигнализираха, че ще сезират ЕЦБ за „регулаторна пасивност“ от страна на БНБ. ЕЦБ наблюдава внимателно – наясно, че репутационните рискове в България могат да се прехвърлят върху цялата еврозона.

Това не е само български проблем. Единният надзорен механизъм на ЕЦБ (SSM), създаден след кризата в еврозоната, е предназначен да предотвратява точно такъв регулаторен арбитраж. На теория ЕЦБ може да се намеси, ако националните надзорници не се справят с рискове за финансовата стабилност или целостта на банковата система. На практика обаче ЕЦБ се въздържа да влиза в политически заредени спорове – особено когато националното законодателство е неясно.

Международно сравнение:
Латвийската ABLV Bank беше обявена за „фалираща или вероятно фалираща“ от ЕЦБ през 2018 г., след като американските власти я обвиниха в пране на пари и нарушения на санкциите. Случаят често се цитира като предупреждение за България: когато националните регулатори не действат, ЕЦБ може да бъде принудена да се намеси – с драстични последици.

Зад кулисите: Власт, влияние и цената на бездействието

Сагата „Магнитски“ не е само за банкови правила. Тя е прозорец към начина, по който се упражнява – и защитава – властта в България. Възходът на Пеевски от медиен магнат до политически фактор е белязан от обвинения за влияние върху съдебната система, службите за сигурност и медиите. Въпреки международните санкции, той консолидира контрола си върху ДПС, отстранявайки съперници и осигурявайки държавната субсидия на партията – вече държана в сметки под негов надзор.

Настояването на БНБ за легализъм е, отчасти, защита на институционалната ѝ независимост. Но критиците твърдят, че тази позиция позволява на санкционирани лица да действат безнаказано, подкопавайки както репутацията на България, така и перспективите ѝ за по-дълбока европейска интеграция.

Централната банка отдавна поддържа, че нейната роля е да гарантира финансовата стабилност в рамките на съществуващия закон. Да се отстъпи пред политически искания за екстериториално прилагане на чужди мерки, според нея, би застрашило както независимостта ѝ, така и законовите ѝ задължения.

ICLG

21 август 2025 ICLG

Какво следва: Реформа или репутационен риск?

С наближаването на влизането в еврозоната натискът върху България да затвори законовите вратички и да изравни банковия си сектор с европейските стандарти нараства. Реакцията на ЕЦБ ще бъде прецедент – не само за България, но и за начина, по който ЕС се справя с пресечната точка между националния суверенитет, международните санкции и върховенството на закона.

Засега страната остава в лимбо. Банките сами решават как да третират санкционирани клиенти. Политиците продължават да спорят дали тази свобода е вратичка или израз на суверенитет. А обикновените българи се чудят дали финансовата им система е наистина защитена от разяждащото влияние на корупцията.

Още по темата:

1. Bulgarian central bank dragged into acrimonious sanctions spat | ICLG
2. ECB warned over Bulgarian central bank’s inaction on Magnitsky sanctions | EUalive
3. Bulgarian Banks Left Vulnerable as Central Bank ‘Cannot Enforce’ Magnitsky Act Sanctions | Novinite
4. Central Bank Condemns Continue the Change for “Unacceptable Political Pressure” | BTA
5. Continue the Change Questions Central Banks’ Powers against Sanctioned Individuals | BTA
6. Treasury Sanctions Corrupt Elites Across Bulgarian Political Spectrum | US Treasury
7. Bulgarian MPs urge U.S. to sanction political party controlled by Magnitsky-listed power broker | EUalive