На сутринта на 3 октомври 2025 г. България се събуди с политическо земетресение. Асен Василев, бивш финансов министър и лидер на “Продължаваме промяната”, направи изявление, което разсече обичайната юридическа мъгла и евфемизми: “Сарафов е като клошар, който раздава незаконно заплати.” Това не беше просто остра метафора – това беше директно обвинение, че човекът, действащ като главен прокурор на България, Борислав Сарафов, е разписвал заплати и бонуси без никакво законово основание. Залогът? Над един милиард лева от парите на данъкоплатците, легитимността на цялата прокуратура и самото върховенство на закона.
Кой подписва, кой плаща, кой носи отговорност?
В сърцето на тази криза стои прост, но опустошителен въпрос: Кой има право да разпорежда харченето на публични средства в прокуратурата? Според Върховния касационен съд (ВКС) отговорът е ясен – от 21 юли 2025 г. Борислав Сарафов не е този човек. Мандатът му като временно изпълняващ длъжността главен прокурор е изтекъл и всяка заплата, бонус или финансово нареждане, подписани след тази дата, са “незаконни”.
Всеки фиш, всеки бонус, всяко нареждане за заплати, което е подписал г-н Сарафов след 21 юли, е незаконно. Който ги е подписал, е извършил престъпление по служба и разпореждане с изключително големи суми на всички данъкоплатци.Асен Василев, Народно събрание, 3 октомври 2025
Последствията са незабавни и тежки. Ако прокуратурата няма легитимен ръководител, не само финансовите ѝ операции са под въпрос, но и всички нейни действия – обвинения, разследвания, самата ѝ власт да действа от името на държавата.Как стигнахме дотук? Дългият път към съдебния срив
За да разберем днешния хаос, трябва да се върнем пет години назад – към борбата за съдебна реформа и ролята на главния прокурор.
Хронология на кризата
- 2020–2021: Масови протести и доклади на ЕС подчертават липсата на отчетност за главния прокурор. Натискът за реформи се засилва.
- 2022–2023: Парламентът приема частични реформи, но не създава истински независим механизъм за разследване или отстраняване на главния прокурор.
- 2024: Борислав Сарафов става временно изпълняващ длъжността главен прокурор. Граждански организации и журналисти поставят под съмнение легитимността и прозрачността му.
- Юли 2025: Изтича законовият шестмесечен срок на мандата му като временно изпълняващ длъжността. ВКС постановява, че Сарафов вече не е легитимен.
- Октомври 2025: Въпреки решението на съда, Сарафов продължава да действа като главен прокурор и да разписва заплати и бонуси.
Политическият трус: Парламент, президент и прехвърляне на вината
Кризата предизвика вълна от политически обвинения. Президентът Румен Радев беше категоричен:
Крайно време е нашата съдебна система да бъде така организирана, че да има истинско върховенство на правото, а не върховенство на силовия натиск върху съдебната система.Президент Румен Радев, 2 октомври 2025
Бившият правосъден министър Атанас Славов (ПП-ДБ) предупреди, че България вече “няма човек, който да изпълнява функциите на главен прокурор” и че цялата прокуратура е в правен вакуум.
Настоящият министър на правосъдието Георги Георгиев обвини опозицията, че е провалила избора на нов Висш съдебен съвет (ВСС) – органът, който трябва да назначи нов главен прокурор. ГЕРБ излязоха с писмена позиция, че няма да коментират решенията на съдебната власт, но мълчанието им казва достатъчно.
Европейски паралели: Когато системата се разпада
България не е единствената страна с подобни съдебни кризи, но мащабът и дързостта на сегашната ситуация са изключителни. В Румъния години на натиск от ЕС и обществени протести доведоха до създаване на по-независим механизъм за разследване на висшите прокурори. В Италия политическата намеса в съдебната власт е довела до скандали и обществено недоверие, но никога до ситуация, в която легитимността на цялата прокуратура е под въпрос.
Това, което отличава България, е комбинацията от изтекли мандати, политическа блокада и отказ на ключови фигури да приемат решенията на съда. Както каза един анализатор:
След 21 юли няма главен прокурор, а на практика няма и прокуратура. Това е конституционна криза.Андрей Янкулов, бивш зам.-министър на правосъдието
Какво следва? Пътят извън кризата
Лесни решения няма. ВСС трябва да бъде обновен и да назначи нов, легитимен главен прокурор. Парламентът и Министерството на правосъдието трябва да действат бързо, за да възстановят законността. Но както показва последната история, институционалната инерция и политическите игри са мощни пречки.
Както каза Божидар Божанов (ДБ):
За да бъде решена тази криза, могат да бъдат направени най-малко три неща: министърът на правосъдието да спре да се крие и да свика Пленума на ВСС; министърът да оспори решенията на Прокурорската колегия; и накрая – да бъде избран нов ВСС, но не по тези правила.Божидар Божанов, Демократична България
Дотогава България остава в опасен вакуум – където милиарди могат да се харчат без подпис, а самото правосъдие е поставено на карта.
