Примирието, което спря оръжията – но не и въпросите
В понеделник светът наблюдаваше как президентът на САЩ Доналд Тръмп, заобиколен от регионални лидери в Шарм ел-Шейх, обяви „историческия изгрев на нов Близък изток“. Подписването на примирието в Газа, след две години опустошителна война между Израел и Хамас, беше излъчено на живо пред милиони. Заложници се завърнаха у дома. Затворници бяха освободени. Небето над Газа за първи път от месеци беше тихо.
Но когато прахът се утаи, най-важният въпрос остава без отговор: Това ли е мир – или просто пауза?
„След толкова години непрестанна война и безкрайна опасност, днес небето е спокойно, оръжията мълчат, сирените са спрели, и слънцето изгрява над Светата земя, която най-накрая е в мир – земя и регион, които, с Божията воля, ще живеят в мир за вечни времена.“
— Президент Доналд Тръмп, реч в Кнесета, 13 октомври 2025 (ABC News)
За семействата в Израел и Газа облекчението е истинско. Но и несигурността е също толкова осезаема. Примирието се спазва – засега. Но, както историята показва, Близкият изток е регион, където мастилото на мирните споразумения съхне по-бързо от раните на войната.
Какво постигна планът на Тръмп – и какво не
Т.нар. „20-точков план на Тръмп“ донесе незабавни резултати:
- Всички живи израелски заложници в Газа бяха освободени.
- Почти 2 000 палестински затворници и задържани бяха пуснати.
- Израелските сили се изтеглиха до предварително одобрени линии в Газа.
- Хуманитарната помощ започна да влиза – поне на теория.
Но истинското изпитание предстои в следващите фази. Хамас не е приел да се разоръжи – основно израелско изискване. Израел, от своя страна, не се е ангажирал с пълно изтегляне от Газа. Съдбата на хиляди палестински затворници, останките на загиналите заложници и бъдещото управление на Газа остават неуредени.
Както отбелязва Джеръми Боуен от BBC:
„Споразумението е за примирие и размяна на заложници за затворници. Това не е мирно споразумение, дори не е начало на мирен процес.“
(BBC News)
Реалността на терен е още по-сурова. Във вторник израелски войници откриха огън по палестинци, връщащи се към домовете си в северна Газа, убивайки поне девет души, според Al Jazeera. Израел твърди, че са преминали „жълта линия“ – граница, невидима за цивилните сред руините.
[Гледайте: ITV News – Тръмп продаде мира в Близкия изток: но ще издържи ли?
Церемония на лидери, криза на доверие
Мирната среща в Египет беше спектакъл на глобалната дипломация. Над 20 световни лидери застанаха зад Тръмп при подписването на декларацията. Египетският президент Абдел Фатах ел-Сиси я нарече „проблясък на надежда, който слага край на мъчителна глава в историята на човечеството“. (ABC News)
Но хореографията не можа да скрие противоречията. Хамас не присъстваше на подписването. Израелският премиер Бенямин Нетаняху, макар да похвали Тръмп като „най-големия приятел, който Израел някога е имал в Белия дом“, не обяви войната за приключила. Десните му коалиционни партньори настояват, че „кампанията не е приключила“. Междувременно бойци на Хамас са заснети да екзекутират предполагаеми сътрудници в Газа, а ръководството на групата остава непоколебимо.
„Най-важната пречка пред това примирие да се задържи е дълбоката липса на доверие между страните.“
— Дейвид Хейстингс Дън, професор по международна политика (The Conversation)
Човешката цена: числа, които изискват отчетност
Статистиката е зашеметяваща. По данни на палестинските здравни власти, близо 70 000 души са убити в Газа от октомври 2023 г. Над половината сгради в анклава са повредени или разрушени. Над 1,7 милиона души остават разселени, мнозина живеят в палатки или сред руините на бившите си домове. Помощта пристига капково, а Израел вече ограничи доставките заради спорове около връщането на останките на заложници.
За израелците травмата от 7 октомври 2023 г. – когато бойци на Хамас убиха 1 200 души и взеха стотици заложници – остава жива. Завръщането на заложниците е момент на радост, но и на скръб за онези, чиито близки не са оцелели.
Защо този „мир“ изглежда толкова крехък
Планът на Тръмп, въпреки фанфарите, е неясен по най-трудните въпроси:
- Ще се разоръжи ли наистина Хамас или просто ще се прегрупира?
- Ще се изтегли ли напълно Израел или ще запази военно присъствие „за сигурност“?
- Кой ще управлява Газа и ще имат ли палестинците реален глас?
- Какво става с отдавна обещаното решение за две държави?
Както казва анализатор пред CNBC:
„Двете страни показаха желание да седнат на масата и да постигнат някаква сделка, но истинските различия са за това какво ще стане ‘на следващия ден’.“
— Роб Гайст Пинфолд, King’s College London (CNBC)
Планът предвижда „Съвет за мир“ с председател Тръмп, международна стабилизационна сила и преходна власт за Газа. Но детайлите – кой, как и с каква легитимност – липсват. Както при толкова много предишни споразумения, рискът е, че неяснотата ще се превърне в рецепта за нов конфликт.
Исторически ехо: Защо мирните споразумения в Близкия изток рядко издържат
Историята не е благосклонна към големите декларации в Близкия изток. Споразуменията от Кемп Дейвид (1978) донесоха мир между Израел и Египет – студен, но траен. Споразуменията от Осло (1993–95) обещаха решение с две държави, но се сринаха в насилие и недоверие. Авраамовите споразумения (2020) нормализираха отношенията между Израел и няколко арабски държави, но оставиха палестинския въпрос нерешен.
| Основни мирни опити | Години | Резултат |
|---|---|---|
| Кемп Дейвид | 1978 | Мир с Египет, връщане на Синай |
| Осло | 1993–95 | Ограничена автономия, без финален статут |
| Авраамови споразумения | 2020 | Нормализация, без палестинско решение |
| Планът на Тръмп | 2025 | Примирие, крехко, неуредени основни въпроси |
Всеки път светът аплодира. Всеки път основните въпроси – земя, права, сигурност, достойнство – остават.
Какво може да ни научи Европа за мира – и неговите граници
Сравненията с европейските мирни процеси са поучителни. Споразумението от Разпети петък (1998) в Северна Ирландия успя, защото беше основано на споделяне на властта, отчетност и готовност да се посрещнат болезнени истини. Дейтънските споразумения (1995) сложиха край на войната в Босна, но едва след години международен натиск и ясен механизъм за прилагане.
Планът на Тръмп, напротив, е тежък на церемонии и лек на съдържание. Както отбелязва Дейвид Хейстингс Дън, „надеждата не е заместител на детайлното споразумение“. (The Conversation)
Кой ще плати цената?
Засега основните печеливши са лидерите, които могат да обявят победа: Тръмп, Нетаняху и политическото крило на Хамас. Обикновените хора – израелци и палестинци – остават да градят наново, да скърбят и да се надяват, че този път обещанията ще издържат.
Но докато фундаменталните въпроси за справедливостта, суверенитета и сигурността остават неразрешени, мирът ще остане заглавие, а не реалност.
