Анализ разкрива разнородна политическа картина сред младите европейци, с отчетливи разлики по държави и пол.
Според доклада българската младеж все по-често се ориентира към нови популистки формации, докато в Гърция младите са силно критични към качеството на демокрацията.
В Ирландия рекорден дял невалидни бюлетини показва нарастващо разочарование, а в Чехия се наблюдава сериозна полова разлика в подкрепата за крайнодесни партии.
Историческите данни сочат, че от 2000 г. насам младите в Европа са преминали от преобладаващо либерални и проевропейски позиции към по-поляризирани нагласи.
През 2010-те години се наблюдава ръст на подкрепата както за леви, така и за десни популистки партии, като тенденцията се засилва след финансовата и миграционната криза.
На изборите за ЕП през 2024 г. избирателната активност сред младите се увеличи в няколко държави, движена от тревоги за климата, демокрацията и възхода на крайната десница.
В България картината е сложна.
Докато в началото на 2000-те години младите подкрепяха европейската интеграция и демократичните реформи, през последните години се наблюдава ръст на националистически и популистки нагласи, особено сред младите мъже.
Движението за права и свободи (ДПС) също печели позиции сред младите и малцинствените избиратели.
Избирателната активност сред българската младеж като цяло намалява през последните две десетилетия, но наскоро се повиши, когато опозиционните партии имаха реален шанс да съставят правителство.
Разликите между половете са отчетливи в цяла Европа.
- Младите жени по-често подкрепят либерални и прогресивни каузи, особено по социални и климатични теми
- Младите мъже са склонни да гласуват за радикални или националистически партии
Тази поляризация отразява по-широките европейски тенденции, като ангажираността на младите варира според усещането за значимост на гласа им.
Данните показват, че политическото бъдеще на младите в Европа е далеч от еднозначно – местният контекст, полът и ключовите теми определят избора им в урната.
