Световната здравна организация (СЗО) и Европейският център за превенция и контрол на заболяванията (ECDC) публикуваха нови данни, които показват, че 54% от всички нови ХИВ диагнози в Европа през 2024 г. са поставени на късен етап от инфекцията.
Това означава, че над 105 000 души в 49 държави – включително близо 24 200 в ЕС и ЕИП – са диагностицирани едва след като вирусът вече е сериозно отслабил имунната им система. В България делът на късните диагнози остава над средното за ЕС – между 50% и 60% според последните оценки.
Късната диагностика е хроничен проблем в Европа, който остава непроменен повече от десетилетие.
- Основните причини, според СЗО и ECDC, са стигмата
- ниското усещане за риск
- ограниченият достъп до доброволно и общностно тестване
- липсата на рутинен скрининг за ХИВ в здравните заведения
Пандемията от COVID-19 допълнително намали броя на тестовете и доведе до още повече пропуснати ранни случаи.
Последиците са тежки: хората с късна диагноза са изложени на по-висок риск от болести и смърт, нуждаят се от по-интензивни медицински грижи и по-често предават ХИВ, без да знаят.
Това подкопава усилията за край на епидемията от СПИН до 2030 г. – ключова международна цел.
Експерти и неправителствени организации предупреждават, че без спешно разширяване на достъпното тестване без стигма и по-бърза връзка с лечение, Европа няма да постигне целите си.
- Като критично важни инструменти се посочват общностното и самотестването.
Данните са ясен сигнал: ХИВ остава скрита криза, а късната диагноза е най-голямата пречка пред напредъка.
