Българското земеделие получи неочаквана новина: планираният завод за боеприпаси на германския гигант Rheinmetall може да даде тласък за възраждане на родното памукопроизводство.
След десетилетия, в които памукопроизводството у нас се сви до минимум, по-голямата част от суровината за експлозиви в момента се внася – основно от Узбекистан през Русия.
Според експерти от Института по полски култури в Чирпан, местните сортове памук (по-точно линтерите – късите влакна, оставащи след джинирането) са подходящи за производство на барут.
Очаква се новият завод на Rheinmetall да създаде стабилно търсене на тези линтери, което потенциално може да направи памука отново доходоносна култура за българските фермери.
Това би могло да отбележи рядко пресичане между нуждите на отбранителната индустрия и селскостопанската политика, предлагайки спасителен пояс на селските райони, които се борят с намаляващо производство и ограничен достъп до пазари.
Исторически, българският памучен сектор не е играл основна роля в отбранителната индустрия на страната, особено след 90-те години, когато приоритетите в земеделието се промениха, а оръжейният сектор се фокусира върху износа, а не върху вътрешните доставки.
Въпреки това, настоящата геополитическа среда и стремежът към сигурност на веригите за доставки възобновиха интереса към местното снабдяване със стратегически материали.
