В София кризата с почистването на града се превърна в огледало на по-дълбоките дефекти в българските обществени поръчки. Тази седмица Столична община обяви, че ще подаде официална жалба до Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) заради съмнения за картел в последната поръчка за сметосъбиране – процес, който според зам.-кмета Надежда Бобчева е оферта за крадене, не за работа.
Залогът не е просто боклукът по улиците. Става дума за това кой плаща, кой печели и дали най-големият български град може да прекъсне порочния кръг на клиентелизма, който определя обществените му договори от десетилетия.
Анатомия на една криза: Как стигнахме дотук?
Непосредственият повод беше внезапният срив на конкуренцията в търга за почистване на два от най-големите столични района – „Люлин“ и „Красно село“, където живеят близо 300 000 души. След като на търга се яви само един консорциум, свързан със спорната фирма „Транс 2025“ (според съобщения асоциирана с Христофорос Аманатидис – Таки), общината бе принудена да премине на „кризисен режим“. С частните фирми извън играта, градът спешно събира техника и доброволци, за да не потъне в боклук.
Зам.-кметът Бобчева описа ситуацията директно:
Това, което виждаме в офертите, не е оферта за работа, а опит за кражба. Ако подпишем договори на тези цени, бюджетът за смет ще скочи с 30% – необосновано увеличение от 102 млн. лева.
Надежда Бобчева
Годишната план-сметка на общината за сметопочистване е 302 млн. лева. Новите оферти щяха да я вдигнат над 400 млн. – разход, който според принципа „замърсителят плаща“ ще падне директно върху гражданите и бизнеса. Бобчева предупреди, че таксата за битови отпадъци може да скочи до 10 пъти, ако се приеме картелното ценообразуване.
Картели, кръгове и цената за гражданите
Секторът за сметопочистване в София отдавна е развъдник на съмнения за картелни договорки и корупция. Години наред малък кръг фирми – често в консорциуми – печелят търговете, а имената им се повтарят град след град. Разследванията на КЗК неведнъж са откривали координирани оферти и ценови уговорки, но санкциите са редки, а ефектът – минимален.
Историческият преглед показва:
- Годишните разходи на София за сметопочистване надхвърлят 100 млн. лева от години.
- В града са идентифицирани над 240 незаконни сметища – симптом на регулаторен провал и корупция.
- Големи фирми като „Титан“, „Чистота София“, „Уейст Солюшънс“ и „Екогруп“ печелят поръчки отново и отново, често с политически връзки и съмнения за манипулации.
- КЗК е намирала доказателства за картелно поведение, но реални реформи и възпиращ ефект липсват.
Резултатът? Надценени услуги, екологични рискове и дълбока ерозия на общественото доверие.
Кой поръчва музиката, кой плаща?
Текущата криза не е просто въпрос на числа. Тя е за невидимите разходи, които понасят обикновените хора. Когато търговете са нагласени, цената се плаща с по-високи данъци, по-мръсни улици и усещане за безсилие.
Екипът на Бобчева е принуден да импровизира – взема камиони назаем от съседни общини, приема дарени машини от граждански организации и разчита на доброволци за картографиране и почистване на препълнените контейнери. Общинското дружество „Софекострой“ е включено в акцията, но капацитетът му е ограничен.
Но, както подчертава Бобчева, истинският въпрос е защо конкуренцията беше елиминирана – чрез съмнителни отнемания на лицензи, палежи на камиони на конкуренти и регулаторни пречки, които сякаш обслужват един-единствен кандидат.
Модел, не инцидент: Европейският контекст
Това, което се случва в София, не е изключение. В цяла Европа секторът за сметопочистване е магнит за корупция и картели. В Италия скандалът „Мафия Капитале“ разкри как организираната престъпност е проникнала в договорите за боклук на Рим. В Румъния антикорупционната прокуратура неведнъж е разследвала местни управници за нагласени търгове.
Но има и примери за реформи. В Германия електронните обществени поръчки и строгият контрол ограничиха възможностите за сговор. Във Франция граждански организации наложиха повече отчетност в местните услуги.
България също промени закона за обществените поръчки през 2023 г., за да внесе повече прозрачност. Но както показва тази криза, правилата на хартия не стигат, когато контролът е слаб, а политическата воля – недостатъчна.
Накъде оттук: Ще има ли отговорност?
Решението на Столична община да подаде жалба в КЗК е необходима стъпка, но историята показва, че това рядко е достатъчно. Предишни разследвания на КЗК са разкривали антиконкурентни практики, но рядко са водили до трайна промяна. Истинският тест ще бъде дали градът – и държавата – могат да прекъснат цикъла на безнаказаност.
За гражданите залогът е непосредствен и личен. Таксите за смет, качеството на услугата и почтеността на местната власт са на карта. С наближаването на пълната интеграция на България в ЕС натискът за чисти, честни и отчетни обществени услуги ще расте.
Искаме ясни правила, искаме да знаем какво прави държавата и искаме да не ни пречи.
Надежда Бобчева
