Когато властта се крие на видно място
През лятото на 2025 г., когато Грузия и България отново са на ръба на политически кръстопът, две имена продължават да тегнат над демокрациите им: Бидзина Иванишвили и Делян Пеевски. Те не са президенти, нито министър-председатели – поне не вече или още. Но сенките им се простират над парламентите, медиите и самите институции, призвани да защитават обществото от неконтролируема власт. Историите на Иванишвили и Пеевски са учебник как олигархичното влияние, оставено без контрол, може да изкриви демократичните стремежи на цели нации.
Архитекти на неформалната власт
Бидзина Иванишвили, най-богатият човек в Грузия, натрупал състоянието си в Русия, преди да се завърне у дома и да основе партията „Грузинска мечта“ през 2012 г. Официалният му премиерски мандат е кратък, но хватката му върху властта е всичко друго, но не и слаба. Иванишвили е възприеман като неформалния владетел на Грузия, който дирижира решенията на правителството, партийните номинации и дори външната политика зад кулисите. Влиянието му е толкова всеобхватно, че както казва един анализатор:
Грузия е парламентарна република с един единствен неизбран цар.Делян Пеевски никога не е имал нужда от премиерския стол, за да упражнява власт в България. Издигнал се в редиците на ДПС, Пеевски става печално известен като медиен магнат и политически брокер. Назначаването му за шеф на ДАНС през 2013 г. предизвиква масови протести и бързо е отменено, но този епизод го утвърди като символ на завладяната държава – процесът, при който частни интереси подчиняват публичните институции за лична изгода.
Медийни империи и машинарии на влияние
Ако властта на Иванишвили е прикрита, тази на Пеевски е демонстративна. В България медийната империя на Пеевски някога контролираше огромна част от вестниците, телевизиите и онлайн медиите. Тези платформи не бяха просто източници на новини – те бяха инструменти за оформяне на общественото мнение, атаки срещу опоненти и защита на съюзници. Разследващи доклади и международни наблюдатели неведнъж свързваха медиите на Пеевски с кампании за очерняне на критици и заглушаване на инакомислието.
Подходът на Иванишвили е по-непряк, но не по-малко ефективен. Макар да не притежава директно големи медии, влиянието му се усеща чрез лоялни сътрудници и бизнес партньори, които контролират ключови канали. При неговото управление критичните медии в Грузия са под все по-голям натиск, а медийният плурализъм неуклонно намалява. Резултатът и в двете страни е медийна среда, в която независимите гласове оцеляват трудно, а достъпът на обществото до безпристрастна информация е системно подкопаван.
Обществен отзвук: Протести и санкции
Нито Иванишвили, нито Пеевски са избегнали обществения гняв. В Грузия масови протести избухват заради възприемания демократичен регрес, атаки срещу свободата на медиите и спорни закони, моделирани по руското законодателство за „чуждестранни агенти“. Приемането на такива закони през 2024 и 2025 г. и последвалото спиране на процеса по присъединяване към ЕС само задълбочават кризата. Президентът Саломе Зурабишвили, прозападна фигура, открито обвинява партията на Иванишвили в организиране на „руска специална операция“ с цел задържане на Грузия в орбитата на Москва.
В България името на Пеевски е синоним на корупция и завладяна държава. Назначаването му в ДАНС през 2013 г. предизвиква едни от най-големите протести в посткомунистическата история на страната. През последните години Пеевски е санкциониран от САЩ и Великобритания по закона „Магнитски“ заради предполагаемата му роля в корупция и манипулиране на държавни институции. Тези санкции го изолират международно, но вътрешното му влияние остава упорито устойчиво.
Връзките на Грузия със Запада се влошиха през последната година и половина. Голяма част от отговорността за това отдалечаване от ЕС носи олигархът и бивш премиер Бидзина Иванишвили, чиято партия „Грузинска мечта“ доминира управляващата коалиция.Европейски съвет за външна политика
Посткомунистическа България има богата история на олигарси, повечето от тях тъмни фигури като Пеевски… ключова олигархична фигура през тези години.Дейвид Лингелбах, Център за изследване на олигарсите
Последиците от олигархичното господство не са абстрактни. В Грузия и България концентрацията на власт в ръцете на малцина подкопава съдебната независимост, отслабва механизмите за контрол и баланс и руши общественото доверие в демократичните институции. Европейската интеграция – някога обединяваща национална цел – буксува на фона на критики от Брюксел за корупция, провали в правовата държава и манипулирани избори.
Европейски модел, не изключение
Това, което прави сравнението между Иванишвили и Пеевски толкова належащо, е, че методите им не са уникални. В Централна и Източна Европа олигарсите действат в сянка, използвайки бизнес империи и медиен контрол, за да подчиняват политиката на волята си. В Унгария партията на Орбан централизира властта и заглушава пресата. В Румъния антикорупционните реформи се сблъскват с утвърдени интереси. Разликата в Грузия и България е степента, до която един човек – или тясно свързана мрежа – може да доминира системата.
За гражданите цената се измерва в пропуснати възможности, блокирани реформи и постоянно усещането, че правилата са нагласени. За ЕС предизвикателството е как да подкрепи демократичните стремежи, без да подпомага самите актьори, които ги подкопават.
Истинският залог: Демокрация или управляван плурализъм?
Историите на Иванишвили и Пеевски са поучителни примери за всяка демокрация, където институциите са крехки и отчетността е слаба. Тяхното продължаващо господство напомня, че изборите сами по себе си не гарантират демокрация. Без независими медии, стабилно върховенство на закона и реална политическа конкуренция, дори най-обещаващите преходи могат да бъдат провалени.
Докато Грузия и България са под засилен контрол от ЕС и собствените си граждани, въпросът не е само дали Иванишвили или Пеевски ще останат силни. Въпросът е дали страните им могат да изградят системи, достатъчно силни, за да ги надживеят.
