Националният осигурителен институт (НОИ) изчисли, че дори след планираното увеличение на пенсионната вноска с 2 процентни пункта през 2026 г., общата осигурителна тежест в България ще остане сред най-ниските в Европейския съюз.
Решението, одобрено от Надзорния съвет на НОИ, бе посрещнато с остри критики от страна на работодателските организации и опозицията, които предупреждават, че по-високите осигуровки ще навредят на конкурентоспособността и ще прехвърлят тежестта върху бизнеса и работещите.
По сравнителни данни на НОИ и Европейската платформа за социално осигуряване, общата осигурителна тежест у нас е около 32,7% от брутната заплата — значително под средното за ЕС (37–40%). Дори с новото увеличение, България ще остане в долната половина на европейската класация.
Министерството на финансите подчертава, че страната запазва плосък данък от 10% върху доходите и съотношение 60/40 в полза на работника при осигуровките, което допълнително затвърждава позицията ѝ като нискооблагаема юрисдикция.
Промените са част от проектобюджета за 2026 г., който предвижда ръст на пенсиите, по-висока минимална заплата, скок на майчински.
Правителството твърди, че тези мерки са необходими заради демографския натиск и за да се гарантира устойчивостта на пенсионната система.
Бизнесът обаче предупреждава, че по-високите осигуровки ще забавят създаването на работни места и инвестициите, а опозицията нарече проектобюджета най-лошият от времето на Виденов, с аргумент, че тежестта се прехвърля върху работещите и работодателите.
Исторически, осигурителните ставки в България са стабилни и по-ниски от повечето страни в ЕС през последното десетилетие, с минимални корекции и постоянни спорове за адекватността на пенсиите и демографските предизвикателства.
Настоящият дебат отново показва вечния сблъсък между фискалната устойчивост и икономическата конкурентоспособност в социалната политика на страната.
