В Брюксел не раздават любов без условия. Особено когато става дума за България, където европейските пари текат като Дунав през пролетта, а корупционните скандали се сменят по-често от прогнозата за времето. Днес Европейската прокуратура (EPPO) отново насочва прожекторите към София — не защото сме най-лошите в класа, а защото сме най-шумните, когато трябва да се преструваме, че не чуваме.
Кой държи микрофона и кой си запушва ушите
Европейската прокуратура беше създадена, за да разследва престъпления срещу финансовите интереси на ЕС — с други думи, да пази европейската каса от местни апаши с бели якички. България, разбира се, веднага влезе в полезрението ѝ. Не защото сме уникални, а защото сме предсказуеми: еврофондове, обществени поръчки, ДДС схеми, и една прокуратура, която често се държи като портиер на задния вход, вместо като пазител на закона.
Последният скандал с българската европрокурорка Теодора Георгиева е само върхът на айсберга. Георгиева се оказа под разследване — не от българските власти, а от самата Европейска прокуратура, заради съмнения в нейната независимост и връзки с печално известния Петьо Петров – Еврото. В същото време тя твърди, че е била заплашвана от Делян Пеевски, ако не се оттегли от разследване за газовото хранилище „Чирен“. Пеевски, в типичния си стил, я нарече „ортачката на Петьо Еврото“ и обеща да я даде на прокурор.
„Във връзка с отправените към мен заплахи искам да уточня, че по повод на разследването за „Чирен“ съм си направила отвод, защото се чувствам застрашена от г-н Пеевски, който е сочен от отстранените подизпълнители като човек, който упражнява натиск върху тях да се качи маржът на печалбата на дружеството изпълнител и те да изпълнят проекта на непосилно ниска за тях цена.“
Теодора Георгиева, пред „Капитал“
Защо EPPO не спира да гледа към България
България е като ученик, който винаги обещава да се поправи, но все забравя домашното. Европейската прокуратура не гледа към нас от любопитство, а от необходимост. Причините са прости и болезнено познати:
- Системна корупция, която се предава като фамилно сребро.
- Липса на осъдителни присъди по високите етажи на властта.
- Прокуратура, която често действа като чадър, а не като меч.
- Огромни европейски средства, които изчезват като сутрешна мъгла.
Статистиката е безмилостна: България е сред страните с най-много разследвания, водени от EPPO — особено по линия на злоупотреби с еврофондове и ДДС измами. Но осъдителните присъди са рядкост, а институционалното мълчание е правило, не изключение.
Когато прокуратурата е с тапи в ушите
Историята на отношенията между България и EPPO е като лоша семейна драма: много обещания, малко действия и още по-малко доверие. Още при създаването на службата у нас, властите последователно създаваха пречки за нормалното ѝ функциониране. Квотата на делегираните прокурори остана незапълнена, а някои от тях напуснаха под натиск или поради липса на подкрепа.
Когато EPPO поиска съдействие, често получава… тишина. Или още по-лошо — изтичане на информация към разследваните лица. Софийската градска прокуратура е обвинявана, че прикрива разследвания и не съдейства на EPPO. А когато скандалът стане прекалено голям, институциите предпочитат да се правят на глухи.
„Създаването на службата на ЕП в България показва, че властите последователно и целенасочено създават пречки за нормалното и ефективното й функциониране.“
адв. Адела Качаунова, БХК източник
Кой печели, кой губи
В тази игра на котка и мишка, печелят онези, които умеят да се крият зад институционални паравани. Губят — всички останали. Европейските пари, които трябваше да строят пътища, болници и училища, често се озовават в джобовете на „наши хора“. А когато Брюксел поиска отчет, София вади стария номер: „Ние сме за реформи, ама не точно сега.“
Проевропейските партии в коалицията ПП-ДБ настояват за по-голяма роля на EPPO и ограничаване на влиянието на главния прокурор. Но статуквото се съпротивлява. Европейската комисия и Съветът на Европа настояват за спешни реформи, но у нас това често се превежда като „да изчакаме следващите избори“.
Скандалите, които не умират
Делото „Чирен“ не е изолиран случай. EPPO разследва и други знакови схеми — от измами с въглеродни емисии до злоупотреби с еврофондове. Но всеки път, когато разследването стигне до високите етажи, започват компромати, заплахи и… внезапни болнични.
Видеозаписите с Петьо Еврото, анонимните сигнали и публичните обвинения са само част от арсенала. Властта се защитава не с аргументи, а с атаки срещу разследващите. А обществото? То все по-често се пита дали някой изобщо иска да чуе истината.
Европа не е другаде — тя е тук, в джоба на всеки
Брюксел не гледа към България с романтична носталгия, а с тревога. Защото всяко евро, изчезнало в българска схема, е удар по доверието в целия Европейски съюз. А когато институциите се преструват, че не чуват, цената плащаме всички — с по-лоши пътища, по-скъпо здравеопазване и още един изгубен шанс за нормалност.
Какво следва?
Докато прокуратурата си слага тапи в ушите, а политиците се надпреварват кой по-добре да се преструва на глух, EPPO няма да спре да чука на вратата. Въпросът е: ще отворим ли, или ще продължим да се правим, че не чуваме?
Още по темата:
- „Застрашена от г-н Пеевски“. За какво Европейската прокуратура разследва българската европрокурорка
- Европейската прокуратура в България е нежелан феномен
- Държат и хляба, и ножа: Еврото и Нотариуса ги няма, но схемата с компромати работи
- Прокурорът от Апелативна прокуратура Пловдив Светлозар Лазаров за делата-бухалки
