През есента 2025 на върнахме часовникът не само с час назад, ами с цели 5 години. България отново е изправена пред позната и скъпа ситуация: Европейската комисия задържа значителна част от второто плащане по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), позовавайки се на незавършени реформи в антикорупционната комисия (КПК). Залогът – над 200 милиона евро – може да изглежда абстрактен за някои, но липсата на тези средства ще се усети в забавени инфраструктурни проекти, блокирани социални програми и още по-дълбоко обществено разочарование. Това не е просто бюрократично недоразумение. Това е пряка последица от хроничната неспособност на България да изгради и поддържа независим, ефективен антикорупционен орган – провал, който вече има конкретна цена за всеки гражданин. А кой не иска да работещ антикорупционен орган, е риторичен въпрос.
Реформа обещана, реформа отложена
Историята не започва с днешните заглавия, а с години политически обещания и половинчати законодателни мерки. През 2023 г., под натиска на Брюксел и българското общество, парламентът раздели старата КПКОНПИ на два органа: един за антикорупционни разследвания и друг за отнемане на незаконно придобито имущество. Това трябваше да деполитизира борбата с корупцията и най-сетне да изпълни дългогодишните изисквания на ЕС. Политическата обстановка обаче рязко се промени, а с това и ходът на планираните реформи. Днес новата комисия остава без титулярен ръководител и без реални правомощия. Антон Славчев, дългогодишен заместник, продължава да изпълнява функциите временно, а управляващото мнозинство не успява да се обедини около независим състав.
Търпението на Европейската комисия се изчерпа. Посланието, което изпращат, е ясно: без реална реформа – няма пълно финансиране.
Какво е КПК и защо е толкова важна?
Комисията за противодействие на корупцията (КПК, бивша КПКОНПИ) е основният орган в България за разследване на корупция по високите етажи на властта и отнемане на незаконно придобито имущество. Независимостта и ефективността ѝ са под въпрос от години, като критиците твърдят, че често се използва като политически инструмент, а не като истински страж. По Плана за възстановяване и устойчивост достъпът на България до милиарди евро е обвързан с убедителни антикорупционни реформи – най-вече създаването на истински независима КПК.
Истинската цена на политическия застой
Потърпевшите са ясни: общини, чакащи инвестиции, семейства, надяващи се на по-добри училища или болници, и бизнеси, разчитащи на нова инфраструктура. Второто плащане от 653 милиона евро трябваше да финансира широк спектър от проекти – от дигитализация до зелена енергия. Сега поне 200 милиона евро са замразени, а останалите са под въпрос, ако реформите се забавят още.
Но по-дълбоката цена е доверието. Всеки път, когато България не изпълнява антикорупционните си ангажименти, се затвърждава разказът – у нас и в чужбина – че страната е неспособна на самоочистване. Това не е просто технически въпрос, а въпрос на суверенитет и достойнство. Както отбеляза един анализатор:
Преди по-малко от две години България беше много близо до създаване на справедлив и деполитизиран разследващ орган, но уви тези, които най-много се притесняват от него, успешно спряха реформите и вкараха страната в поредна политическа криза.
България не е сама, но изостава
България не е първата държава в ЕС, която се сблъсква със спиране на средства поради проблеми с върховенството на закона. Белгия, Кипър, Италия, Испания и Литва също са имали забавяния или намаления на плащанията заради неизпълнени реформи. Разликата? Повечето успяха да решат проблемите си за месеци и да получат финансирането. В Румъния например подобен блокаж през 2022 г. бе преодолян след междупартиен консенсус и външен мониторинг, което отключи над 3 милиарда евро подкрепа от ЕС.
В България, напротив, политическите борби и нежеланието да се даде реална независимост на институциите оставиха страната в застой. Решението на Конституционния съд от 2024 г., което намали изискуемото мнозинство за избор на членове на КПК, само засили съмненията на ЕС относно независимостта на комисията.
Вечната игра на вина: Липса на воля или удобен параван?
Изкушаващо е политиците да обвиняват Брюксел в „намеса“ или да сочат опонентите си за саботьори. Но фактите са упорити. Антикорупционните етапи са договорени и приети от самото българско правителство с премиер Кирил Петков като част от ПВУ. Сроковете са ясни. Последствията – също. Оттогава насам с малко изключения липсва не експертиза, а политическа воля.
Парадоксално, някои партии вече искат КПК да бъде закрита, защото била непоправимо политизирана. Други настояват да остане слаба, за да не застрашава интересите на статуквото. Резултатът е парализа – система, която нито наказва корумпираните, нито защитава невинните. А имаше момент, когато България беше много близо до завършване на тази реформа, но тогава ГЕРБ пожелаха новият орган да не може да разследва по-назад от 2019-та година. Изискване, което много анализатори приеха за признание.
Какво следва: Шест месеца за доказване на зрелост
Европейската комисия даде на България шестмесечен срок да поправи реформата на КПК и да отключи замразените средства. Ако правителството се провали, не само 200-те милиона евро ще бъдат загубени, но и бъдещи траншове за милиарди ще са под риск. Часовникът тиктака, а залогът расте.
