В най-напрегнатия енергиен момент за България от десетилетия насам, държавата се готви да назначи Петко Николов за особен управител на Лукойл. Кой е той и какво разкрива този избор за истинските игри на властта зад портите на рафинерията?
Какво се случи досега?
България е на кръстопът. Най-голямата рафинерия в страната – Лукойл Нефтохим Бургас – е изправена пред опасност от блокиране заради новите американски санкции срещу руски петролни активи. Отговорът на правителството: назначаване на „особен управител“, който да поеме оперативния контрол – без да се сменя собствеността. Най-спряганото име за тази безпрецедентна роля е Петко Николов. От друга страна правителството не дава отговор защото толкова се бави с назначението като се има предвид, че срокът изтича на 21 ноември – след това санкциите влизат в сила, а Лукойл трябва да преустанови работа.
Но това не е просто административна рокада. Лукойл е артерията на българското горивоснабдяване, стратегически актив с пипала в политиката, бизнеса и дори международната дипломация. Назначаването на особен управител е ход, натоварен с риск, възможности и противоречия. Въпросът не е само кой ще управлява Лукойл, а кой ще спечели – и кой ще плати.
Кой е Петко Николов – технократ или съмнителна фигура от света на регулаторите?
Петко Николов не е чужд на коридорите на властта. Роден през 1957 г. в Ботевград, той има магистърски степени по право (СУ „Св. Климент Охридски“) и финанси (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“), както и докторска степен по икономика от УНСС. Биографията му е като по учебник за български технократ: адвокат, преподавател, регулатор, а наскоро – служебен министър на икономиката и индустрията в кабинета „Главчев“ през 2024 г.
Най-известната му публична роля е като дългогодишен председател на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) от 2003 до 2016 г. – период, обхващащ правителствата на НДСВ и ГЕРБ. Бил е и начело на Патентното ведомство, както и изпълнителен директор на Национална компания „Индустриални зони“.
Репутацията му е на методичен, дискретен администратор – рядко в светлината на прожекторите, но пък винаги близо до властта в “дълбоката държава” – регулаторите.
Какво е „особен управител“?
„Особен управител“ е юридическа фигура, въведена с последните промени в Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и нефтопродукти. Ролята му е да позволи на държавата временно да поеме оперативния контрол върху стратегическа компания – като Лукойл – без да сменя собствеността, обикновено при санкции, рискове за националната сигурност или пазарни сътресения.
За разлика от Германия, където такива назначения са под съдебен контрол и наблюдение от Европейската комисия, българският модел е критикуван за липса на независими гаранции. Особеният управител няма право да продава имущество, но може да продава акции, като средствата се държат в специална сметка под държавен контрол. Именно с приемането на свързани законодателства бе и скандалът с комисията по енергетика, която прие закон за 30 секунди.
Истинската власт зад назначението
Защо точно Петко Николов? Отговорът вероятно се крие в опита му в регулаторите. Като шеф на КЗК той ръководи някои от най-чувствителните пазарни разследвания, съмнителни сливания и придобивания в България и критиците твърдят, че комисията под негово ръководство често е обвинявана в бездействие спрямо монополи и олигархични интереси.
Последната му роля като служебен министър на икономиката затвърди образа му на „сигурна ръка“ – доверен на статуквото, но на първо четене непартиен. Въпреки това, както отбелязват и други медии, номинацията му не е безспорна. Някои го виждат като фаворит на утвърдени интереси, особено Делян Пеевски, чиято роля в икономическия и регулаторен пейзаж на България е добре документирана. Най-голямото притеснение е, че с помощта на Николов, Пеевски ще придобие много лесно рафинерията.
„Пенсионерът Петко Николов от КЗК е фаворитът на Делян Пеевски за особен управител на умиращия Лукойл България!“Тези твърдения отразяват дълбокото недоверие, с което се гледа на всяко голямо назначение в енергийния сектор. В страна, където регулаторните органи често са обвинявани, че обслужват политически или олигархични интереси, границата между технократ и вътрешен човек е тънка.
Европейски паралели: Когато държавата поема контрола
България не е първата държава в ЕС, която се намесва в руска рафинерия. В Германия през 2022 г. правителството назначи особен управител на рафинерията в Швед (контролирана от Роснефт), осигурявайки шестмесечно изключение от санкциите. Немският модел обаче е строго регулиран, с възможност за съдебен контрол и ясни механизми за компенсация на собствениците.
В България законовата рамка е по-неясна. Експерти като Мартин Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията предупреждават, че липсата на съдебен контрол може да изложи България на скъпи международни арбитражи, особено предвид двустранния инвестиционен договор с Русия.
„Ако се стигне до продажба, която води до фактическа национализация, руската държава може да претендира за компенсация чрез арбитраж в ООН, което може да струва на България повече от пазарната стойност на активите.“Мартин Владимиров, Център за изследване на демокрацията
Кой ще плати сметката накрая?
Спешността около назначаването на Николов се дължи на крайния срок 21 ноември за искане на изключение от американските санкции за рафинерията в Бургас. Без особен управител България рискува недостиг на горива, скок на цените и регионална нестабилност. Бизнесът обаче е предпазлив. Американската търговска камара в България настоява за повече прозрачност и предупреждава, че някои компании може да откажат да работят с продукти на Лукойл от страх от вторични санкции.
„Дори и да има доставки на гориво, има компании, които няма да желаят да ползват продукти на Лукойл от опасения, че могат да попаднат под санкции.“Иван Михайлов, изп. директор на Американската търговска камара в България
Залогът не е само икономически. Ходът може да предизвика съдебни битки, дипломатически напрежения и – ако бъде зле управляван – трайни щети върху инвестиционния климат на България.
Сянката на олигархията
Нито един разговор за Лукойл или регулаторни назначения в България не е пълен без темата за олигархичното влияние. Години наред Лукойл работи с минимални данъчни вноски и почти монополен контрол върху съхранението и дистрибуцията на горива. Последователни правителства редуват риторична твърдост с тиха договореност.
Дейността на Николов в КЗК е показателна. Макар да поддържа нисък профил, критиците отбелязват, че комисията често е била бавна в действията си срещу доминиращи пазарни играчи. Дали това се дължи на политически натиск, институционална инерция или просто предпазливост – остава спорно, но е познат модел за наблюдателите на българската регулаторна система.
Какво следва?
Ако бъде назначен, Петко Николов ще се изправи пред задача с историческа сложност: да гарантира непрекъснато горивоснабдяване, да лавира между международни санкции и да възстанови общественото доверие в процес, вече помрачен от съмнения. Истинският тест ще бъде дали ще действа независимо – не само от руските собственици на Лукойл, но и от българските мрежи на власт и привилегии.
Следващите седмици ще покажат дали особен управител е истински гарант на националния интерес или просто ново лице на старите схеми за контрол.
