Цената на стандартната потребителска кошница в България достигна 100 лева, което е скок с 2 лева само за седмица, съобщи Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ). Това е най-високото ниво от пролетта насам и отразява сезонното поскъпване на храните по борсите и тържищата в цялата страна.
Последните данни показват, че основните двигатели на ръста са свинското и пилешкото месо, брашното и олиото. Зеленчуци като домати и краставици също поскъпват, а единствено бялото сирене бележи леко поевтиняване. Председателят на ДКСБТ Владимир Иванов обясни, че това е типична тенденция за есенно-зимния сезон, когато предлагането на местна продукция намалява, а търсенето на вносни стоки расте.
Потребителската кошница, която следи цените на 27 основни хранителни продукта, остана стабилна няколко седмици преди този скок. Анализаторите посочват комбинация от сезонни фактори и продължаващ натиск от енергийните и транспортните разходи, които влияят върху производството и доставките на храни.
През последните пет години България преживя сериозна хранителна инфлация, която достигна връх през 2022 г. по време на енергийната криза в Европа. Въпреки че инфлацията се забави през 2023 и 2024 г., цените на храните остават чувствителни към глобалните пазарни колебания и вътрешни проблеми с доставките.
Зависимостта на България от внос на храни – до 70% при някои продукти – означава, че международните ценови промени бързо се отразяват на местния пазар. Въпреки че държавни програми целят да подкрепят родното производство и да държат основните стоки достъпни, цените се определят от свободния пазар и остават уязвими към външни шокове.
За българските домакинства това означава по-високи разходи за ежедневни продукти с настъпването на зимата. ДКСБТ продължава да следи ситуацията, но не се предвиждат административни мерки за контрол на цените.
