Вчерашният ден – 21 юли 2025 г. – ще остане дълго в паметта на жителите на Костинброд и околните села. Поредица от бързо разрастващи се пожари обхванаха стотици декари сухи треви, земеделски площи и части от горски масиви. Десетки пожарникари, доброволци и местни жители се бориха с огнената стихия, докато димът покриваше хоризонта, а страхът за домовете и поминъка се превръщаше в реалност.
Какво се случи и защо този пожар не е просто поредната лятна новина? Защо всяка година чуваме едни и същи обещания, а резултатите остават съмнителни? И какво означава това за хората, които живеят на ръба между природата и институционалната немощ?
Пожарът, който не беше изненада
Първите сигнали за огнища край Костинброд постъпиха малко след обяд. Вятърът и високите температури превърнаха малките пламъци в неконтролируеми фронтове. Само за няколко часа огънят обхвана площи, които според официалните данни надхвърлят 400 декара. Евакуация на няколко къщи бе наложителна, а движението по някои пътища временно бе спряно.
Всяка година се молим да не дойде нашият ред. Този път не ни подминаМария Георгиева, жителка на село Петърч
Видеорепортаж от мястото на събитието, публикуван в YouTube, показва мащаба на бедствието и отчаяните усилия на хората на терен:
Кой носи отговорност и защо системата пак закъса?
Официалната реакция не закъсня – на място бяха изпратени екипи на ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“, подкрепени от доброволци и техника от съседни общини. Но познатите проблеми отново излязоха наяве: остаряла техника, недостиг на хора, забавена координация.
Имаме нужда от повече техника и хора. Сегашният ресурс не е достатъчен за мащабни бедствиякомисар Иван Петров от ГД ПБЗН
Тази ситуация не е нова. През последните 10 години в района на Костинброд и цяла България се повтаря един и същ сценарий: пожари, обещания за реформи, временни кампании за превенция – и после забрава. Според архивни данни, подобни бедствия през 2012, 2017, 2021 и 2022 г. доведоха до унищожаване на стотици декари земя, евакуации и значителни икономически загуби.
Европейският контекст: Как реагират другите?
В страни като Гърция, Испания и Португалия, където горските пожари са ежегодно бедствие, се инвестира сериозно в модернизация на техниката, обучение на доброволци и превантивни мерки – като създаване на просеки и почистване на сухи треви. В България обаче превенцията често остава на заден план, а институционалната реакция е реактивна, не проактивна.
Кой губи най-много?
Най-тежко засегнати са местните жители и земеделските производители. Унищожени са посеви, загубени са доходи, а възстановяването ще отнеме месеци, ако не и години. Влошаването на въздуха и стресът от евакуацията оставят трайни следи.
Това не е просто пожар – това е загуба на поминък и сигурностДимитър Стоянов, председател на местната земеделска кооперация
Исторически паралели и нерешени уроци
Данните показват, че през последното десетилетие България губи средно по 10 000 декара гори и земеделски земи годишно от пожари (източник: ГД ПБЗН, 2024). Всяка година следва вълна от обещания за реформи, но реалните инвестиции в противопожарна защита остават под средното за ЕС.
В Румъния, например, след серия тежки пожари през 2017 г., бе създадена национална програма за обучение на доброволци и модернизация на техниката – резултатите са видими: по-бърза реакция и по-малко щети.
Какво следва?
В краткосрочен план предстои оценка на щетите и изплащане на обезщетения. Но без сериозна реформа в противопожарната защита, модернизация на техниката и истинска превенция, подобни бедствия ще се повтарят.
Въпросът не е дали, а кога ще дойде следващият пожар.
Още по темата:
- YouTube: Репортаж от мястото на пожара край Костинброд
- Facebook: Снимки и коментари от местни жители
- X.com: Реакции на институциите и гражданите
- Архив: Големите пожари в Софийска област през 2022 г.
- Доклад на ГД ПБЗН за противопожарната готовност 2024
- Сравнение: Как се справят с пожарите в Румъния
- Интервю с комисар Иван Петров за нуждите на пожарната
