Българското правителство предприе по-нататъшни стъпки за затягане на контрола върху дейността на „Лукойл“, задълбочавайки продължаващите размествания в енергийния сектор.
Този ход идва след месеци на политически дебати и регулаторни промени, насочени към намаляване на руското влияние и засилване на държавния надзор върху бургаската рафинерия, която остава ключова за снабдяването с горива в страната.
Енергийният министър Жечо Станков днес уточни, че новоназначеният особен управител Румен Спецов ще се нуждае от изрично правителствено одобрение за всяко значимо решение в „Лукойл“.
Министерството на икономиката предложи назначаването на Спецов – решение, което според съобщенията е било съобщено на енергийното министерство едва малко преди да бъде публично обявено.
Правителствената стратегия включва поетапен подход, като кабинетът си запазва правото да разрешава или блокира действията на особения управител, осигурявайки по-строг държавен надзор.
Настоящият режим е обвързан с действащата дерогация от ЕС за България, която позволява на рафинерията да преработва руски петрол до 29 април 2026 г.
Правителството обаче вече обяви, че ще поиска ново удължаване през пролетта, позовавайки се на необходимостта от енергийна сигурност и стабилност на пазара.
Премиерът Росен Желязков подчерта, че няма допълнителни условия от страна на САЩ по отношение на дерогацията, опровергавайки спекулации за външен натиск.
Междувременно се появиха предложения за привличане на международен оператор, който да управлява активите на „Лукойл“, отразявайки опасенията относно прозрачността и бъдещата собственост на рафинерията.
Дебатът се изостри на фона на обвинения в клиентелистки практики и регулаторен фаворитизъм в енергийния сектор на България, като критиците посочват минали нарушения при обществени поръчки и трайното влияние на олигархични мрежи.
