Съдът на Европейския съюз (СЕС) постанови, че всички държави членки са длъжни да признават еднополовите бракове, сключени законно в друга държава от ЕС, дори ако националното им законодателство не допуска такива съюзи.
Решението, обявено в Люксембург, е по казус с двама полски граждани, сключили брак в Германия, чийто съюз не беше признат от полските власти.
Съдът установи, че отказът да се признае еднополов брак за целите на пребиваване, семейните права и свободното движение противоречи на правото на ЕС.
Решението не изисква от държавите членки да легализират еднополовите бракове на национално ниво, а вместо това ги задължава да признават правния статут на такива бракове, сключени другаде в Съюза, като по този начин гарантира равнопоставеност на гражданите на ЕС и техните семейства.
СЕС подчерта, че националните процедури за признаване не могат да дискриминират на база сексуална ориентация.
Решението е пряка критика към Полша, но принципът важи за всички държави от ЕС, включително България, където еднополовите бракове остават конституционно забранени.
Исторически България последователно се противопоставя на прилагането на решения на съдилищата на ЕС, свързани с правата на ЛГБТ общността, включително по предишни казуси, касаещи еднополово родителство и семейни защити.
Българската конституция дефинира брака строго като съюз между мъж и жена, а властите нееднократно са отказвали да признаят еднополови двойки или техните деца, дори след неблагоприятни решения на ЕС.
Решението не принуждава България или други държави да въвеждат еднополови бракове, но ги задължава да зачитат правата и семейния статут на гражданите на ЕС, сключили брак в чужбина.
