На 22 юли 2025 г. пред Съдебната палата в София отново се събраха стотици граждани. Познатият лозунг „Сарафов вън!“ отекна с нова сила, а плакатите „Бухалките вън от правосъдието“ и „Тук не е прасландия“ ясно показаха, че битката за независима съдебна система в България далеч не е приключила. Но какво стои зад този протест и защо темата за „бухалките“ в правосъдието продължава да разпалва общественото недоволство?
Съдебната система като арена на недоволството
В центъра на днешния протест отново е фигурата на Борислав Сарафов – главен прокурор, чиято кариера е белязана от обвинения за политическа зависимост и използване на прокуратурата като инструмент за натиск. За много граждани и експерти Сарафов е символ на „стария модел“ – този, в който съдебната власт не служи на обществото, а на политическите и икономически интереси на малцина.
„Правосъдие за всеки“ – гражданското движение, което вече години наред организира протести за съдебна реформа, отново поведе шествието. Исканията им са ясни: прекратяване на порочната практика прокуратурата да се използва като „бухалка“ срещу неудобни лица и реална промяна в начина, по който се избират и контролират висшите магистрати.
Какво означава „бухалките“ в българското правосъдие?
Терминът „бухалките“ се превърна в нарицателно за злоупотребата с власт в съдебната система. Това е метафора за използването на прокуратурата и други държавни органи като средство за политически и икономически натиск, репресии и разправа с опоненти. В последните години редица публични личности, бизнесмени и журналисти станаха обект на показни акции, обиски и разследвания, които често се възприемат като инструмент за сплашване, а не като реална борба с престъпността.
Докато прокуратурата е бухалка, а не гарант за справедливост, България няма да бъде правова държава.
адв. Велислав Величков, „Правосъдие за всеки“, протест пред Съдебната палата, 2025 г.
Историята зад протестите: от 2020 до днес
Протестите срещу Сарафов и статуквото в съдебната система не са новост. През лятото на 2020 г. България преживя най-мащабните граждански вълнения от десетилетия, насочени срещу правителството на Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев. Тогава Сарафов беше критикуван като част от компрометираната система, а исканията за оставки и съдебна реформа обединиха хиляди по улиците.
След номинацията и избора на Сарафов за главен прокурор през 2023 г., „Правосъдие за всеки“ и други организации отново излязоха на протест. Въпреки общественото недоволство, институциите останаха глухи за исканията, а изборите на ключови фигури в съдебната система продължиха по старите правила.
Европейският контекст: България не е изключение
Проблемите с независимостта на съдебната власт и злоупотребата с прокуратурата не са уникални за България. В Румъния, например, през последното десетилетие гражданското общество успя да извоюва значителни реформи, макар и с много трудности и политически сътресения. В Италия борбата с мафията и корупцията често се сблъсква с подобни механизми на институционален натиск и избирателно правосъдие.
Това, което отличава България, е устойчивостта на „бухалковия“ модел и липсата на реална политическа воля за промяна. Европейската комисия нееднократно е критикувала страната за липса на напредък в съдебната реформа и борбата с корупцията. Само между 2022-2024 България отбеляза значителен напредък в борбата за правосъдие и неслучайно тогава отпадна и мониторинговия доклад на Европа. След смяната на властта обаче, негативните оценки се завърнаха, а доверието на гражданите в институциите отново става на едно от най-ниските нива в ЕС (по данни на Евробарометър, 2025 г.).
Кой губи от липсата на реформа?
Най-големите губещи са обикновените граждани. Липсата на справедливо правосъдие означава несигурност, страх и усещане за безнаказаност на силните на деня. Бизнесът страда от непредвидимост и корупционен натиск, а младите хора пак започват да избират да търсят бъдещето си извън страната. Припомняме ви, че миналата година за пръв път от десетилетия се отбеляза положителен прираст на населението, което според специалистите се дължеше на новия модел на управление и повишаване на доходите.
Не искаме повече да живеем в държава, в която законът е оръжие в ръцете на властта, а не защита за гражданите.
протестиращ, интервю за БНР, 22 юли 2025 г
Какво следва?
Въпреки че протестите не доведоха до незабавна промяна, те поддържат темата за съдебната независимост в центъра на обществения дебат. Организации като „Правосъдие за всеки“ продължават да мобилизират гражданите и да настояват за прозрачност, отчетност и реална реформа.
Историята показва, че натискът на гражданското общество може да доведе до промяна – но само ако е постоянен и подкрепен от ясни искания и международна солидарност.
