КТ „Подкрепа“ остро разкритикува проектобюджетите за 2026 г., наричайки ги бюджети на бедността и обвинявайки правителството, че системно нарушава закона при изготвянето им.
Повод за това е предложената минимална работна заплата от 605 евро – сума, която е както под синдикалните искания, така и под формулата, заложена в Кодекса на труда. Това предизвика незабавна реакция както от „Подкрепа“, така и от КНСБ.
Синдикалните лидери твърдят, че предвидената минимална заплата не отразява реалните разходи за живот и изостава спрямо инфлацията, продължавайки модел, наблюдаван през предходни години.
От „Подкрепа“ заявяват, че правителството е пренебрегнало законовите изисквания за социален диалог и прозрачност, а ключови параметри на бюджета са определени без реални консултации със синдикатите.
Само в последните 72 часа кабинетът е заобиколил установените процедури, което допълнително подкопава доверието.
Основният спор е около минималната заплата, която е фиксирана на 605 евро вместо очакваните 620 евро, което според изчисления на КНСБ означава 180 евро по-малко годишно за всеки работещ.
Синдикатите критикуват и липсата на цялостна политика по доходите, като предупреждават, че новият бюджет ще замрази майчинските през втората година и ще увеличи осигуровките за пенсии с два процентни пункта – допълнителна тежест за работещите семейства.
Исторически българските синдикати многократно са протестирали срещу държавни бюджети, които според тях поставят фискалната дисциплина над социалните нужди.
- От 2000 г. насам масови протести и съдебни спорове се фокусират върху ниските заплати
- неплатения извънреден труд
- слабия контрол върху трудовите права
Въпреки частични увеличения, България остава на дъното в ЕС по заплащане и социална защита.
В петък в София се готви предупредителен протест, като синдикатите настояват правителството да спазва закона и да повиши минималната заплата според икономическите реалности.
Кабинетът все още не е отговорил на обвиненията.
