Бойко Борисов застана пред партията си в рядък пристъп на публичен гняв. Причината: унизителното шесто място на ГЕРБ на местните избори в Пазарджик – град, където доскоро партията му беше символ на властта. Но избухването на Борисов не беше просто заради един град. Това беше предупредителен изстрел към цялата политическа сцена – сигнал, че крехката коалиция, която спира страната от нови предсрочни избори, може да се разпадне всеки момент.
Зад думите на Борисов не стои само лично разочарование или партийна дисциплина. Те разкриват по-дълбока криза: изчерпването на старите политически формули, разяждащия ефект на купения вот и манипулацията на малцинствата, и големият въпрос – кой всъщност управлява България, когато фасадата на единството се пропука?
„Няма да сме повече параван“ – дешифриране на посланието на Борисов
Пресконференцията на Борисов беше майсторски урок по политически сигнали. Той заяви:
Не виждам никакво място на ГЕРБ в това управление. Всички си помислиха, че на мой гръб могат да правят каквото искат. Гърбът ми е голям, но хлъзгав!Бойко Борисов
Поздрави победителите в Пазарджик с тежка ирония, а към своите каза: „Ако останем в това управление, резултатите ни ще паднат още.“
Той обвини коалиционните си партньори, че използват ГЕРБ като параван – прикритие за непопулярни решения и задкулисни сделки. Посланието беше ясно: ГЕРБ повече няма да осигурява кворум, нито ще пази правителството от собствените му противоречия. По думите на Борисов:
Оставаме само формално в това управление – повече кворум няма да правим. Хващайте се, ще си карате сами влака!Бойко Борисов
Това не беше просто поза. Само часове по-късно премиерът Росен Желязков отмени редовното заседание на правителството, а парламентарните комисии бяха спрени. Държавната машина, и без това скърцаща, спря.
Гледайте изявлението на Борисов в YouTube (български):
Истинската история в Пазарджик – купен вот, малцинствен лост и възходът на ДПС
За да разберем защо Пазарджик стана епицентър на тази криза, трябва да погледнем отвъд заглавията. Местните избори в града бяха белязани от обвинения за купен вот и мобилизация на малцинствени гласове – практики, които тровят българската демокрация от десетилетия. Този път обаче резултатите бяха драматични: ДПС, под знака „Ново начало“, скочи от нула до първо място, а ГЕРБ се срина до шесто.
Борисов побърза да се дистанцира от „помията“ в Пазарджик, настоявайки, че ГЕРБ не е участвал в „корпоративния вот“ в ромските махали. Но реалността е по-сложна. Историческите данни показват, че и ГЕРБ, и ДПС отдавна печелят от клиентелистки мрежи и гласуване в рискови секции, особено на местни избори. През ноември 2021 г. например, ГЕРБ получи 37,7% от вота в такива секции в цялата страна – именно там, където купеният вот е най-разпространен. “Сега очевидно, цялата машина е работила само за Ново Начало и си пролича колко е реалната електорална сила на ГЕРБ без купуването на гласове”, коментират специалистите.
Този път загубата на ГЕРБ не беше просто местен срам. Тя показа, че старите механизми – контрол, патронаж и малцинствен лост – се разпадат или поне са надхитрени от нови играчи.
Таблица: Местни изборни резултати в Пазарджик, октомври 2025
| Партия/Коалиция | Мандати | Промяна спрямо 2023 | Забележителна тенденция |
|---|---|---|---|
| ДПС – Ново начало | 8 | +8 | От нула до първа сила |
| ПП-ДБ | 6 | +2 | Увеличен дял на гласовете |
| ГЕРБ | 2 | -4 | От трети до шести |
| Други (вкл. ВМРО, МИР) | 10 | – | Фрагментирана опозиция |
(Източник: DW, bTV, DarikNews, 2025)
Коалицията на ръба – кой държи истинската власт?
Избухването на Борисов не беше само заради Пазарджик. То беше премерен ход в много по-голяма игра: борбата за контрол в управляващата коалиция. Месеци наред ГЕРБ крепи правителство с ИТН, БСП и неформално с ДПС. Но тази конструкция винаги е била нестабилна, с взаимно недоверие и публични заяждания.
Сега Борисов заплашва да дръпне щепсела – не с формално напускане, а с отказ от подкрепа за парламентарната работа. Това е класически коалиционен шантаж, познат от Италия и Румъния, когато доминиращите партии усещат, че изпускат контрола. Посланието към партньорите: или предоговаряте властта, или отиваме към хаос и нови избори.
Анализатори и опоненти веднага разчетоха хода на Борисов като едновременно демонстрация на сила и защитна реакция. Както каза Асен Василев:
Не очаквахме изборите в Пазарджик да предизвикат чак такова сътресение, но разкриха истината. Това е пълен блокаж на държавата – МС отменя заседание, парламентът не работи. ТМеждувременно Делян Пеевски от ДПС, често обвиняван, че е истинският властелин, заяви, че партията му е „готова да поеме отговорност за управлението на България“ – изказване, което само наля масло в спекулациите за нови съюзи и задкулисни договорки.
Повтарящият се модел – исторически паралели и границите на стария модел
Това не е първият път, когато Борисов използва местна загуба, за да предизвика национална криза. През 2013 г. масови протести и загуба на легитимност доведоха до оставката му. През 2021 г. коалиционна нестабилност и антикорупционни протести доведоха до поредица избори. Всеки път причините са едни и същи: корупция, манипулация на вота и невъзможност за трайни коалиции.
Историческите данни показват, че доминацията на ГЕРБ винаги е зависела от смес между реална подкрепа и проблемни практики – клиентелизъм, манипулация на малцинствен вот и стратегическо използване на кризи. Когато тези инструменти се провалят, уязвимостите на партията лъсват.
Но по-дълбокият проблем е системен. Българската политическа система остава заложник на краткосрочни сделки, лични вражди и постоянния натиск на олигархични мрежи. Докато купеният вот и малцинственият лост не бъдат изкоренени, всеки местен вот може да се превърне в национално земетресение.
Какво следва – предсрочни избори или нова сделка?
Непосредственият резултат от пресконференцията на Борисов е парализа. Парламентарната работа е блокирана, бъдещето на правителството е неясно, а призракът на предсрочни избори виси над страната. Някои, като лидерът на КНСБ Пламен Димитров, предупреждават, че избори няма да решат нищо, а само ще задълбочат кризата. Други виждат шанс за ново подреждане – възможност да се скъса с „фасадните коалиции“ и да се изправим пред демократичните дефицити.
Ясно е едно: старият модел, при който ГЕРБ беше едновременно кукловод и изкупителна жертва, вече не работи. Дали ходът на Борисов ще доведе до нови избори, реформирана коалиция или просто още хаос, урокът от Пазарджик е ясен: българската демокрация не може да си позволи да живее назаем – нито във време, нито във вот.
