Популисткият опит на управляващата партия „Прогресивна България“ да въведе регулация на потребителските цени чрез т.нар. „справедливи стойности“ се превръща в поредния експеримент с пазарната икономика. След промените в Закона за защита на потребителите (ЗЗП), публикуваният от Министерството на икономиката проект за методика показва, че мярката е далеч от първоначално обещания чисто „информативен character“.
Твърдият таван, скрит зад думата „ориентир“
Основното притеснение на икономистите е свързано с въвеждането на праг на съответствие. Според методиката, всяко отклонение на продажната цена с над 10% спрямо изчислената от държавата „справедлива стойност“ автоматично поставя търговеца под специално наблюдение, последвано от проверки и санкции.
- Административен рекет: Под маската на потребителска защита държавата въвежда скрит таван на цените.
- Бюрократичен натиск: Търговските вериги с оборот над 25 млн. евро се задължават ежедневно да изпращат в КЗП и икономическото министерство „цени котва“ с конкретни баркодове.
- Грешни изчисления: Първоначалните формули за „локална себестойност“, „европейски паритет“ и „справедлив марж“ съдържаха математически грешки, а съпоставката с европейските цени пропуска да отчете ДДС – налог, който у нас е сред най-високите за храните в ЕС (20%).
Анализ на регулациите: България срещу Унгария
Подходът на правителството до голяма степен повтаря унгарския модел, срещу който Европейската комисия вече заведе дело в Съда на ЕС.
| Параметър | Опитът в Унгария (2025 г.) | Проектът в България (2026 г.) |
| Механизъм | Административен таван върху ценовия марж (10% – 15%) | Проверки и санкции при отклонение над 10% от “справедливата стойност” |
| Ефекти върху бизнеса | Принуда за продажба на загуба; не се покриват разходи за логистика и заплати | Бюрократичен надзор, изкривяване на пазара, риск от изтегляне на инвеститори |
| Реакция на ЕК | Дело в Съда на ЕС за нарушаване правилата на свободната конкуренция | Пряк риск от наказателна процедура и глоби от Еврокомисията |
Реакцията на бизнеса и експертите
Експертите отбелязват, че цените не се регулират с административни заповеди и популистки приложения, докато държавата продължава да помпа инфлацията през бюджетни дефицити и високи данъчни налози.
„Не може една цена да е справедлива за всички. Пазарът е мястото, където се срещат продавачът и купувачът. Продавачът винаги ще е недоволен, че цената е ниска, а потребителят – че е висока. В българската действителност промоциите очевидно са най-справедливите за потребителите.“
— Владимир Гълъбов, председател на Съюза на птицевъдите„Ако държавата иска да намалява цените, нека да започне от себе си. И да си признае, че България е с един от най-високите ДДС за храните. Потребителите не се интересуват от информационни сайтове, а от цените на етикетите.“
— Щерьо Ножаров, икономистВместо изграждане на ялови контролни механизми и уебсайтове като „Колко струва“, икономистите призовават правителството да премахне административните бариери пред бизнеса, да подобри инвестиционната среда и да спре опитите за държавно планиране на ценообразуването.