Това лято Варна не е просто град на морето. Тя е сцена на битка за доверие, справедливост и истината – кой държи ключа към свободата? Не само на един кмет, а на цяла общност, която отказва да бъде просто статистика в поредния корупционен скандал. Протестите за освобождаването на Благомир Коцев и скритият доклад на АДФИ за Пламенка Димитрова са симптоми на по-дълбока болест: институционалното мълчание, което превръща справедливостта в заложник на политически интереси.
Какво се случва с кмета на Варна?
Благомир Коцев, кмет на Варна, беше задържан на 8 юли 2025 г. при акция на Комисията за противодействие на корупцията (КПК), обвинен в участие в организирана престъпна група заедно с двама общински съветници. Обвинението се базира основно на показанията на Пламенка Димитрова – собственичка на фирма, която е загубила общински конкурс, но при предишни кметове е печелила поръчки за милиони.
Варна реагира бурно. Протестите не стихват вече месеци, а лозунгите са ясни: Свобода за Благо!, Правосъдие, не поръчки!, Искаме си кмета! Хиляди излизат по улиците, не само във Варна, но и в София и други градове. Те не вярват на съдебната система, не вярват на прокуратурата, не вярват, че арестът е нещо повече от политическа поръчка.
Днес отбелязваме един месец от неправомерното задържане на кмета на Варна Благомир Коцев и двамата ни общински съветници. Настояваме за освобождаването им и ще покажем, че не сме забравили удобните показания, които Пламенка даде, за да се осъществи този произвол.Организаторите на протеста, Facebook
Какво крие докладът на АДФИ за Пламенка Димитрова?
Докато прокуратурата използва Пламенка Димитрова като основен свидетел срещу Коцев, държавното обвинение вече четири години разполага с одитен доклад на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ), който разкрива сериозни нарушения по обществена поръчка, изпълнявана от фирмата на Димитрова – Залива 47-СП. Става дума за над 550 000 лв. неправомерно получени субсидии при доставка на храна за Техническия университет във Варна.
Докладът е предаден на прокуратурата още през февруари 2021 г., но няма публична информация за разследване или последствия. Междувременно фирмата на Димитрова продължава да печели поръчки, а самата тя се превръща в ключов свидетел срещу политически неудобни фигури.
АДФИ открива големи разминавания между броя чекирани карти на устройствата и отчетните документи, послужили за определяне на държавна субсидия. Общата разлика за пет години е над 550 000 лв.„Правосъдие, не поръчки“: Какво казват хората?
Протестите във Варна не са просто за един човек. Те са за принципа, че законът трябва да важи за всички – и за кмета, и за свидетеля, и за прокуратурата. Гражданите усещат, че арестът на Коцев е част от по-широк модел на завладяване на държавата, при който институциите се използват като оръжие срещу политически опоненти.
Арестът на кмета Коцев е част от по-широк модел на завладяване на държавата в България, където прокуратурата и антикорупционните институции се превръщат в инструменти за политически натиск.Renew Europe, Европейски парламент
Когато докладите се крият, а справедливостта се отлага
Историята на скритите или игнорирани одитни доклади в България е дълга и горчива. От инхаус поръчките на АПИ, през злоупотребите с еврофондове, до скандала Апартаментгейт – всеки път, когато институциите не действат по сигналите за корупция, обществото плаща цената: с недоверие, с апатия, с усещането, че всички са еднакви.
Този модел не е нов. През последните 20 години десетки доклади на Сметната палата и АДФИ са били забравяни в чекмеджета, а прокуратурата често е отказвала да разследва. Последиците са ясни: политическа нестабилност, международен натиск, и постоянен мониторинг от страна на ЕС заради проблеми с върховенството на закона.
Жокер: Какво означава „скрит доклад на АДФИ“?
АДФИ (Агенция за държавна финансова инспекция) е институцията, която проверява как се харчат публичните средства. Когато нейният доклад разкрие нарушения, той трябва да бъде предаден на прокуратурата за разследване. Ако докладът бъде скрит или игнориран, това означава, че институциите отказват да потърсят отговорност – често по политически причини.