Тайната закуска в Банкя
От достоверни източници BGNEWS научи, че на 17 ноември сутринта в къщата на Борисов в Банкя се е провела тайна среща, на която са присъствали домакинът Бойко Борисов, Румен Спецов, Валентин Златев и още две лица, за които очаквайте допълнителен материал в нашата медия. По време на “тайната закуска” Румен Спецове е бил инструктиран, че Валентин Златев поема оперативния контрол над “Лукойл” и търговията със суров петрол. Идеята зад този ход е да се хвърли прах в очите на американците, на които им е обещано американски инвеститор да придобие рафинерията. За тази сделка трябва да съдейства Румен Спецов. От друга страна, известният с двойната си игра Борисов, е обещал на руснаците, че Валентин Златев ще опази техните активи в “Лукойл” и санкциите няма да им се отразят.
Зад затворените врати и шифрованите реплики тази среща разкрива нещо много по-съществено: продължаващата битка за геополитическата душа на България и властта на мрежи, които действат над закона, отвъд партийните линии и често извън полезрението на обществото.
Залогът не е просто кой ще контролира следващото правителство или следващия апетитен договор. Става дума за това кой ще решава дали България гледа на Изток, на Запад или—най-опасното—ще се опитва да играе и с двете страни едновременно. Политическа игра, от която България страда от прехода насам.
Кой е Валентин Златев и какво общо има с него Диана Дамянова?
Валентин Златев, дългогодишен шеф на „Лукойл България“ и човек с контакти от руски посланици до български премиери, не е известен с празни приказки. Когато се среща с Борисов, това е за да се подредят интереси, да се сключат сделки и—най-важното—да се управлява деликатният баланс между Москва и Вашингтон. Добре известно е, че Валентин Златев все още е съдружие с Литаско, бившият собственик на “Лукойл”. От друга страна по медиите тези дни не спира да се появява Диана Дамянова – дългогодишен медиен съветник и консултант на Валентин Златев.
За да разберете значението на срещата в Банкя, трябва да разберете Златев. Десетилетия наред той е невидимата ръка зад най-стратегическите български активи—особено в енергетиката. Като шеф на „Лукойл България“ Златев контролира най-голямата рафинерия и, по същество, по-голямата част от горивата в страната. Влиянието му се простира в политиката, медиите и дори съдебната система.
Силата на Златев не е само икономическа. Тя е в отношенията. Той е посредникът, човекът, който може да уреди среща на Борисов с Путин или да реши регулаторен проблем с един телефонен разговор. Както пише едно разследване преди време:
Бигбосът в България е Валентин Златев, а не Делян Пеевски или Бойко Борисов—дори Ахмед Доган се разбира на уиски с него в Росенец.
Способността му да „играе по двете писти“—да поддържа връзки с руски бизнес и политически елити, докато гради отношения и със западни дипломати и местни реформатори—го прави незаменим и опасен.
Борисов – двоен агент или сървайвър
Репутацията на Бойко Борисов като „двоен агент“ не е медийна измислица. Тя е резултат от години балансиране между западните ангажименти на България (ЕС, НАТО, сътрудничество със САЩ) и дълбоките зависимости от руската енергетика, капитал и политически мрежи.
- През 2007 г. Борисов получава орден „Ломоносов“ от Русия, заедно със Златев, на церемония с руски служби.
- По негово време България завършва руския „Турски поток“ рекордно бързо, докато бави проекти за енергийна диверсификация, подкрепяни от ЕС.
- В същото време Борисов движи България към Шенген, еврозоната и—под натиск—подкрепя западните санкции срещу Русия.
Този баланс му носи и похвали, и подозрения. За едни е прагматичен оцелял, за други—символ на система, която казва „да“ на всички, но работи само за себе си.
Цената на двойната игра
Срещата в Банкя идва в момент, когато енергийният сектор е под лупа. Доминиращата роля на „Лукойл“, съдбата на рафинерията „Нефтохим“ и бавният завой от руските енергийни източници не са просто технически въпроси—те са бойното поле за българския суверенитет.
Ролята на Златев тук винаги е била повече от мениджърска. Той е вратарят за руските интереси, преговарящият за местните олигарси и тихият партньор в безброй политически сделки. Когато Борисов и Златев се срещат, не става дума само за бизнес. Става дума за това кой пише правилата. От друга страна Румен Спецов, според източниците ни, е приел ролята на бушон. Още откакто остана да управлява НАП и след “Сглобката” над него надвисна усещането, че е преминал от страната на “новото начало”. Според публикации в социалните мрежи, той е държан на каишка, заради съмнително фалиралите си бизнеси. Изборът на Спецов за специален управител е повече от съмнителен, тъй като има безпрецедентен конфликт на интереси, казват експертите. Човек, който е управлявал НАП до вчера, днес ще одитира и ще представлява най-голямата рафинерия у нас, и пред НАП.
Доминиращата роля на „Лукойл“ на българския енергиен пазар, под ръководството на Златев, даде на Русия значителен лост върху българската политика, особено при енергийни кризи или преговори по енергийната политика на ЕС, твърдят още икономисти.
Западът също става все по-подозрителен. Санкциите на САЩ и Великобритания срещу български фигури за корупция са ясен сигнал, че ерата на тихите компромиси може да приключва. Но докато решенията се вземат на места като Банкя, системата остава устойчива.
Защо това има значение за обикновения българин?
За обикновения българин последствията от тези тайни срещи не са абстрактни. Те се усещат в цената на горивата, в качеството на управлението и в усещането, че истинската власт е другаде—у хора, които никога не се явяват на избори, но винаги са на масата.
“Тайната закуска в Банкя“ напомня, че най-голямото предизвикателство пред България не е външният натиск от Москва или Брюксел. Това е вътрешната мрежа от отношения—между сенчести политици като Борисов, силови играчи като Златев и „спецовете“, които гарантират, че правилата винаги са договаряеми.
Както казва един анализатор:
Митът, че България е малка и бедна, служи само на онези, които печелят от нейното изоставане. Истината е друга: България има ресурсите, хората и стратегическата позиция да бъде уважавана и просперираща европейска нация. Това, което ѝ липсваше—до скоро—е лидерство с куража да прекъсне цикъла на кражби и самосъжаление.
Очаквайте още подробности по темата.
