Дълги години Делян Пеевски беше човекът зад завесата – управляваше чрез проксита, бизнес мрежи и институционални лостове, но рядко излизаше на политическата сцена. Днес тази завеса е паднала. Историята вече не е за скрито влияние. Тя е за открито завземане. През 2025 г. Пеевски не просто дърпа конците на българската политика от сенките – той систематично поглъща ГЕРБ, партията, която дълго време олицетворяваше „проевропейския“ образ на България. Въпросът вече не е дали ГЕРБ е превзета. Въпросът е: какво означава за България, когато най-скандалният олигарх вече не се крие?
Анатомия на едно превземане
Знаците са навсякъде, за тези, които са готови да ги видят. През последната година Пеевски премина от консолидиране на властта си в ДПС към открито диктуване на условията на ГЕРБ. Последният парламентарен ход – забраната конкурентни фракции на ДПС да използват името на партията, с пълната подкрепа на ГЕРБ – не беше просто формалност. Това беше демонстрация на сурова сила. Както отбелязва Boulevard Bulgaria, мнозинството създаде проблем за всички парламентарни групи, не само за Доган, в стремежа си да угоди на Пеевски. Посланието е ясно: правилата ще се пишат наново, ГЕРБ ще държи химикала, но Пеевски ще диктува текста.
Това не е изолиран случай. Кметове, доскоро лоялни на ГЕРБ, вече се редят за снимки с Пеевски и се кълнат във вярност на неговото „Ново начало“. Както отбелязва Божидар Божанов (ПП-ДБ), Пеевски използва тоягите си – прокуратура, КПК, административен съд, служби – и моркова на бюджетните трансфери, за да превзема местната власт, под одобрителния поглед на ГЕРБ, БСП и ИТН. Трийсет кмета вече са преминали на негова страна. Държавната машина се пренастройва – не за обществена полза, а за лична консолидация.
Пеевски е инсталирал собствената си операционна система на платформата на ГЕРБ и в момента източва власт, задава посоки и диктува процеси. Той превзема ГЕРБ в цялата страна – структури, хора и мрежи от фирми.
Ивайло Мирчев
Институционалното овладяване – от парламента до провинцията
Процесът е толкова методичен, колкото и нагъл. В парламента ГЕРБ вече рутинно гласува с фракцията на Пеевски за промяна на правилата, блокиране на разследвания и защита на общи интереси. Последното гласуване за отнемане на името ДПС от групата на Доган мина с гласовете на ГЕРБ, БСП, ИТН и „ДПС-Ново начало“ – алианс, който преди десетилетие би бил немислим.
На местно ниво моделът се повтаря. Кметове, които се съпротивляват, са заплашвани с проверки или спиране на държавни средства. Тези, които се подчинят, получават бюджетни трансфери и институционална защита. Случаят с кмета на Горна Оряховица, който позира за снимка с Пеевски в замяна на „пълна подкрепа“ за блокирания летищен проект, е показателен. Концесионерът, който спира развитието на летището, е известен приближен на Пеевски; кметът има висящо дело за конфликт на интереси в КПК – още един лост на Пеевски. Посланието е недвусмислено: лоялността се възнаграждава, съпротивата се наказва. Точно какъвто изглежда е случаят с опозиционните кметове на Варна и София.
Това, което се случи с ДПС, сега се случва и с ГЕРБ.
Асен Василев
Тихата капитулация на ГЕРБ – защо Борисов не се бори
Защо ГЕРБ, някога непоклатимата партия на властта, сега толкова лесно се примирява с второстепенна роля? Отговорът е в собствената еволюция на партията. Както отбелязва Ивайло Мирчев, елитът на ГЕРБ мисли като „Възраждане“, но действа по модела на Пеевски, когато става дума за усвояване на публични ресурси. Клиентелистките мрежи на партията, изградени върху достъп до обществени поръчки и държавни облаги, сега пренастройват лоялността си. С отслабването на „гравитационната сила“ на Борисов, местните структури се ориентират към новия център на властта.
Самият Борисов изглежда примирен с тази реалност. В парламентарните дебати той е поразително отсъстващ, когато темата опре до влиянието на Пеевски. Оцеляването на правителството вече зависи от подкрепата на Пеевски, а не от собствената сила на ГЕРБ. Както казва Мирчев, Борисов изгради слабо правителство с крехка подкрепа, защото така поиска Пеевски. Решението да се управлява с Пеевски беше на Борисов – и правителството ще падне само когато Пеевски реши.
Правителството няма да падне, докато Пеевски не реши, защото той не иска предсрочни избори, които биха позволили на Радев да създаде силна партия. ГЕРБ е клиентелистка организация. Местните структури, които печелят обществени поръчки, вече виждат, че гравитационната сила на Бойко Борисов не е толкова голяма и се преориентират към човека от „новото начало“ – Пеевски.
Ивайло Мирчев
От дълбоката държава към откритото овладяване
Това не е първият сблъсък на България с „овладяването на държавата“. Алиансът между ГЕРБ и ДПС на Пеевски отдавна е публична тайна, подхранван от общи интереси в съдебната система, медиите и обществените поръчки. За него първи заговориха от Продължаваме Промяната, когато обявиха планът на Пеевски да е премиер, а Борисов – президент.
От 2009 до 2021 г. мрежите на Пеевски помагаха на ГЕРБ да консолидира властта, а ГЕРБ пазеше бизнес империята на Пеевски от проверки. Назначаването на Иван Гешев за главен прокурор, защитата на монопола на Лукойл и строежът на „Турски поток“ носят отпечатъка на този алианс.
Но днешният момент е различен. Международните санкции срещу Пеевски (Магнитски, Великобритания) не намалиха властта му – те просто го принудиха да излезе от сенките. „Дълбоката държава“ вече е откритата държава. Правилата вече не се огъват по кабинетите – те се пишат наново в пленарната зала, с помощта на ГЕРБ.
Цената на капитулацията
Последиците не са абстрактни. Когато един човек може да диктува правилата на парламента, да контролира прокуратурата и да решава кои кметове да останат на поста си, демокрацията се превръща във фасада. Цената плащат обикновените граждани – чрез нагласени поръчки, задушени реформи и ерозия на общественото доверие. Падането на България в класациите на ЕС за свобода на медиите, независимост на съдебната власт и корупция не е случайно. Това е логичният резултат от система, в която отчетността е заменена с лоялност.
Европейските сравнения са показателни. В Румъния антикорупционните реформи бяха движени от обществен натиск и външен контрол, довеждайки до реални присъди и институционални промени. В Италия популистките завземания бяха ограничени от силно гражданско общество и независима съдебна власт. В България, напротив, старият елит се адаптира, оцелява и – под Пеевски – процъфтява.
Какво следва – съпротива или примирение?
Възможна ли е съпротива? Отговорът зависи от това дали останалите демократични сили – в и извън парламента – могат да мобилизират обществен натиск и международен контрол. Последните протести на „Правосъдие за всеки“ в София, които настояват за край на „диктатурата“, показват, че гражданското общество още не е победено. Но държавната машина вече е настроена за самосъхранение, а не за реформа.
За редовите членове на ГЕРБ изборът е ясен: приемат поглъщането от мрежата на Пеевски или рискуват политическо забвение. За България залогът е още по-голям. Бъдещето на страната като европейска демокрация зависи от това дали ще се прекъсне цикълът на овладяване – преди завесата да падне окончателно.
