Когато справедливостта е изключение, а не правило
Пламен Узунов, съветник по правни въпроси на президента Румен Радев и бивш вътрешен министър, спечели делото си срещу българската прокуратура за нанесени вреди от незаконно обвинение и публично опозоряване. Решението не е просто лична победа за Узунов – то е рядък момент на институционална отговорност в страна, където презумпцията за невиновност твърде често става жертва на политически игри.
Да върнем лентата
Историята започва през лятото на 2020 г., когато тогавашният главен прокурор Иван Гешев организира зрелищна акция в президентството. Узунов е задържан за 24 часа, името му е разтръбено по всички заглавия, а репутацията му – влачена в калта. Прокуратурата оправдава действията си с изтекли чатове между Узунов и бизнесмена Пламен Бобоков, интерпретирани като доказателство за престъпно сдружение и злоупотреба с власт.
С времето обаче делото се разпада. През януари 2023 г. самата прокуратура прекратява обвиненията, признавайки, че единственото доказано деяние – препращане на некласифицирана, но с ограничен достъп информация – е вече погасено по давност. Щетите обаче са нанесени: Узунов губи достъп до класифицирана информация, ловния си билет и правото да пътува в чужбина. Здравето му се влошава, а професионалният му престиж е съсипан.
Съдът е категоричен: прокуратурата, и конкретно Иван Гешев, са нарушили презумпцията за невиновност чрез публични изявления и изтичане на информация към медиите. Спектакълът на вината, разигран преди съдът да се произнесе, е нанесъл трайни вреди.
Подобно публично опозоряване и обвинение в тежки престъпления, които не е извършил, са довели Пламен Узунов до високи нива на стрес и до тежки хронични заболявания, които трябва да бъдат контролирани доживот.Акцията, която разтърси държавата
Акцията в президентството през 2020 г. не беше просто юридическо събитие – тя беше политически трус. За първи път след края на комунизма прокуратурата нахлу в офисите на действащ президент – ход, възприет като атака срещу самата институция. Последваха масови протести из цяла България, обединявайки гражданите срещу усещането, че правосъдието се използва като оръжие за политически разправи.
Действията на прокуратурата не бяха изолирани. При Иван Гешев институцията стана известна с шумни, медийно режисирани разследвания, които често бяха насочени срещу критици на властта или самата прокуратура. Европейският съд по правата на човека и Съветът на Европа неведнъж са критикували България за подобни нарушения, предупреждавайки, че публичните изявления на прокурори могат да съсипят животи преди съдът да се произнесе.
Прокуратурата все повече се очертава като политически играч, който подпомага кризисния пиар на премиера.Румен Радев
Модел на надмощие: Прокуратурата на България под лупа
Делото на Узунов не е изключение. От 2013 г. насам България е свидетел на серия от разследвания по познат сценарий: зрелищни арести, публични обвинения и години по-късно – тихо прекратени дела. Обектите често са политически опоненти, неудобни чиновници или бизнесмени, изпаднали в немилост пред статуквото. Последното такова знаково разследване е срещу кмета на Варна, който вчера съдът реши за пореден път да остави зад решетките.
Отговорността обаче рядко следва. Прокуратурата, защитена от конституционни гаранции и липса на външен контрол, отдавна функционира като държава в държавата. Критиците твърдят, че тази система позволява избирателно правосъдие – бързо и безмилостно за едни, безкрайно отлагано или липсващо за други.
Международните наблюдатели отдавна бият тревога. Годишните доклади на Европейската комисия за върховенството на закона неизменно подчертават липсата на независимост на прокуратурата и опасностите от неконтролирана власт. Делото „Узунов“ с публичното опозоряване и последвалото оневиняване е учебникарски пример.
Преди десетилетие Румъния се сблъска със сходни проблеми – прокуратурата бе обвинявана в политически гонения. Разликата? Гражданското общество и ЕС наложиха реформи, повече прозрачност и – най-важното – отговорност за злоупотребите. България все още е по средата на този път.
Кой ще плати глобата?
100-те хиляди лева, присъдени на Узунов, ще бъдат платени не от виновните прокурори, а от българските данъкоплатци. Това не е просто юридическа подробност – а симптом на по-дълбок проблем. Когато институциите действат безнаказано, обществото плаща сметката за техните грешки.
За Узунов обезщетението е горчиво. Нито една сума не може да върне изгубените години, здравето или доброто име. За България присъдата е предупреждение: докато прокуратурата не бъде реформирана, никой не е застрахован от машината на публичното обвинение.
Митът, че България е малка и бедна страна, обслужва само онези, които печелят от нейното изоставане. Истината е друга: България има ресурсите, хората и стратегическото положение да бъде уважавана и просперираща европейска нация. Това, което ѝ липсваше – до скоро – е лидерство с куража да прекъсне цикъла на кражби и самосъжаление.Асен Василев
