България е изправена пред нарастващ проблем с ядрените си отпадъци. По данни на Агенцията по ядрена енергия, в световен мащаб са натрупани около 430 000 тона отработено ядрено гориво, като близо две трети от тях се съхраняват на склад. У нас около 4500 касети отработено гориво от АЕЦ „Козлодуй“ чакат дългосрочно решение.
В момента България съхранява отработеното си ядрено гориво в междинно сухо хранилище на територията на АЕЦ „Козлодуй“ – проект, реализиран с европейска помощ, за да се намали зависимостта от Русия. Десетилетия наред България изнасяше отработеното си гориво за преработка в Русия, но тази практика стана все по-скъпа и политически неудобна, особено след 2014 г. и влошаването на отношенията между ЕС и Русия. След присъединяването към ЕС страната е под натиск да изгради собствена безопасна и постоянна стратегия за управление на отпадъците, включително проект за дълбоко геоложко хранилище. Към днешна дата обаче няма избран терен и проектът е само на етап проучване.
Появи се ново предложение – българското отработено гориво да се изпраща за рециклиране във Франция, конкретно във Framatome. Това би доближило България до европейските практики и би намалило зависимостта от руските мощности. Окончателно решение обаче все още няма, а дебатът между дългосрочното съхранение и рециклирането продължава.
Проблемът не е само технически, а и политически. Зависимостта от Русия за управление на ядрените отпадъци е постоянен риск, а липсата на трайно решение поставя въпроси за екологичната сигурност и енергийната независимост на страната. Обществените дебати се засилват, с настояване за повече прозрачност и ясна национална стратегия.
Засега ядрените отпадъци на България остават на склад, докато държавата реши дали ще заложи на рециклиране или ще продължи с погребване и външни договори.
