След като България се скандализира от заплатите от над 20 000 лева месечно, ВСС реши да реагира. Цифрите са шокиращи, възмущението е осезаемо, а обясненията – отново уклончиви. Всичко започна след като стана ясно, че в бюджета е предвидено допълнително сериозно увеличение над тези заплати. Но зад този шум истинската история не е просто за големите заплати. Става дума за доверие, власт и цената на правосъдието в държава, където границата между обществена служба и лична изгода е опасно размита. На този фон се организира и протест в София в сряда от 18:00 часа – https://fb.me/e/6UWzhQKAW
Цифрите, които никой не иска да признае
Да започнем с фактите. Според публичните имуществени декларации, председателят на Висшия съдебен съвет (ВСС) Боян Магдалинчев е декларирал облагаем доход от 295 426 лв. за 2024 г. – средно по 24 619 лв. на месец. Останалите членове не изостават: Вероника Имова – 277 957 лв. (23 163 лв./месец), Стефан Петров и Йордан Стоев – по над 250 000 лв. (около 20 800 лв./месец). Няма член на ВСС с по-малко от 240 000 лв. за годината.
Тези суми включват не само основни заплати, но и бонуси, “клас” за прослужено време, пари за облекло и щедри командировъчни. И това е преди да броим служебните коли, шофьорите, телефоните и другите екстри – всичко за сметка на данъкоплатеца.
Попитан директно, Магдалинчев отрече сумата “20 000 лв. месечно”, но отказа да посочи реалната цифра. Вместо това призна, че е получил бонуси, равняващи се на две допълнителни заплати за 2024 г. Останалото, намекна той, не е ничия работа.
“Не е 20 000 лева на месец,” каза Магдалинчев по bTV, “но няма да кажа каква е реалната заплата. Тя е еднаква за всички членове.”
Какво работи Висшият съдебен съвет (ВСС)?
ВСС е органът, който управлява съдебната власт в България – назначава, повишава и дисциплинира съдии и прокурори. Членовете му би трябвало да гарантират независимостта на съдебната система. На практика ВСС често е обвиняван в политическа пристрастност, липса на прозрачност и защита на собствения си интерес.
Кой всъщност плаща сметката?
Правната основа за тези заплати е Законът за съдебната власт, който определя основното възнаграждение и позволява значителни бонуси – обикновено 8–12% от годишния фонд за заплати. На теория това е награда за “добросъвестен труд”. На практика се е превърнало в система, при която най-висшите съдебни чиновници получават възнаграждения далеч над средното за страната, без реална отчетност пред обществото.
За сравнение:
- Средната месечна заплата в България през 2025 г. е около 2 000 лв.
- Старши прокурор или съдия във ВСС получава 10–12 пъти повече – преди бонусите.
И докато ВСС настоява, че всичко е “законно”, истинският въпрос е дали е легитимно. Както пише “Капитал” в свой коментар:
“Високите възнаграждения на ВСС са законни, твърдят членовете му. Но законността не е същото като морал.”
Какви са заплатите в Европа?
В цяла Европа съдебните заплати са чувствителна тема. В Западна Европа възнагражденията са защитени от политическа намеса, а бонусите са рядкост или строго регулирани. Европейската комисия неведнъж е призовавала България да въведе по-прозрачна и предвидима система за възнаграждения, предупреждавайки, че произволни замразявания или прекомерни бонуси подкопават независимостта на съдебната власт.
В Германия или Франция органите, еквивалентни на ВСС, са много по-малки (4–5 души, не 25), а възнагражденията им са по-тясно обвързани с обществената служба, а не с привилегии. България е и първенец по заплати в съдебната система като % от БВП.
| Държава | Членове на съдебния съвет | Средна месечна заплата | Бонусна система |
|---|---|---|---|
| България | 25 | 20 000–25 000 лв. | Дискретни, големи |
| Германия | 5–7 | 8 000–12 000 евро | Минимални/няма |
| Франция | 6–8 | 7 000–10 000 евро | Строго регулирани |
Истинската цена
Защо това има значение? Защото съдебната власт трябва да е гръбнакът на демокрацията – коректив на властта, а не клуб на привилегированите. Когато обществото вижда съдебни лидери с десетократно по-високи заплати, докато обикновените дела се точат с години, а корупционните скандали остават ненаказани, доверието се срива.
Проблемът не е само в размера на заплатите. Проблемът е в тайнствеността, усещането за недосегаемост и липсата на последствия при провал. Както казва един правен анализатор:
“Имаме система, в която същите хора, които назначават, повишават и дисциплинират прокурорите, са и тези, които определят собствените си заплати и бонуси. Това е затворен кръг, а обществото остава отвън.”
Скандал, мълчание и цената на страха
Скандалът със заплатите идва в момент на безпрецедентен натиск върху прокуратурата. Само през последната година България преживя:
- Отстраняването на главния прокурор Иван Гешев след взрив и политически интриги.
- Назначаването на Борислав Сарафов за и.ф. главен прокурор въпреки правни неясноти.
- Вълна от нападения и заплахи срещу прокурори, включително жестокото пребиване на Иво Илиев.
- Нови разкрития за връзки между висши прокурори и организирани престъпни групи.
Но когато ВСС е питан за тези кризи, предпочита да говори за “натовареност” и “добросъвестност” – не за отчетност или реформа.
Как стигнахме дотук?
Корените на проблема са дълбоки. Още от началото на 2000-те съдебната система в България страда от политизация, непрозрачни назначения и бонусна култура, която възнаграждава лоялността, а не заслугите. Замразяванията на заплатите през 2021, 2022 и 2024 г. – наложени като бюджетна мярка – бяха оспорвани в Конституционния съд като заплаха за независимостта на съдебната власт. Но когато замразяванията паднаха, бонусите се върнаха – по-големи от всякога.
Междувременно европейските институции неведнъж са предупреждавали, че българската система с дискретни бонуси и липса на прозрачност е в разрез с европейските стандарти. Резултатът: съдебна власт, която е свръхзаплатена на върха и слабо работеща за обикновените граждани.
Какво трябва да се промени
Решението не е да се режат заплати или да се демонизират съдиите и прокурорите. Независимостта на съдебната власт изисква справедливо, стабилно и прозрачно възнаграждение. Но тя изисква и отчетност, обществен контрол и ясно разграничение между личната изгода и обществената служба.
България има нужда от нов модел – такъв, при който съдебната власт печели обществено доверие не чрез тайни и привилегии, а чрез почтеност и резултати. Докато това не се случи, всеки нов скандал със заплатите ще е още един удар по крехката надежда, че правосъдието може да е нещо повече от лозунг.
