България отбеляза зимното слънцестоене – най-късият ден и най-дългата нощ за годината. По данни на НИМХ астрономическата зима започва официално в 17:03 часа. В София слънцето изгря в 7:54 и ще залезе в 16:56, което означава малко над 9 часа дневна светлина – най-краткият ден за годината.
Зимното слънцестоене е ключово астрономическо събитие, което бележи момента, когато Северното полукълбо е най-отдалечено от слънцето. От утре денят започва да нараства – факт, който от векове определя земеделските цикли и традиционните вярвания у нас.
Денят не е само научно събитие, а е дълбоко вплетен в българските обичаи. Още траките, а по-късно и славяните, са празнували раждането на слънцето. Много от тези древни ритуали са се слели с коледните традиции. В следващите дни коледари ще обикалят домовете с песни за здраве и берекет – обичай, който според вярванията гони злото и носи късмет. Семействата ще се съберат на традиционната постна Бъднивечерска трапеза с баница с късмети.
Зимното слънцестоене остава символ на обновление и надежда – началото на завръщането на светлината и наближаващите празници. За българите това е напомняне за връзката между природата, традицията и общността.