Навършват се 48 години от първия полет на българин в Космоса – събитие, което и до днес отеква в научната и национална памет. През 1979 г. Георги Иванов става първият българин, излетял в орбита, като част от съветската мисия „Союз 33“ по програмата „Интеркосмос“. Годишнината се отбелязва в цялата страна, а вниманието отново се насочва към рисковете и драматичните моменти, белязали мисията.
Полетът на Иванов е резултат от съветската инициатива „Интеркосмос“, която включваше съюзнически държави в космическите изследвания. За България мисията е символ на национално постижение и научен прогрес, както и демонстрация на близките връзки със СССР. Български научни експерименти са част от мисията, което допълнително подчертава приноса на страната към международните космически изследвания.
Мисията обаче далеч не минава по план. При приближаването към станцията „Салют 6“ настъпва критична повреда в основния двигател, което принуждава Иванов и съветския командир Николай Рукавишников да прекратят планираното скачване. Екипажът разчита на резервния двигател за завръщане, което води до много по-стръмно и рисково приземяване от предвиденото. Въпреки високите претоварвания и несигурността, двамата космонавти се завръщат невредими – нещо, което по онова време съвсем не е било сигурно.
Преди старта не е имало сериозни забавяния, но аварията по време на полета се превръща в определящ момент за българската космическа история. Фразата „Имаше вероятност да се отложи“ отново изплува в днешните чествания – напомняйки колко близо мисията е била до провал.
Полетът на Георги Иванов остава повод за гордост, символизирайки амбицията и устойчивостта на българската наука. Годишнината напомня за рисковете, които поемат първите космически изследователи, и за трайното място на България в историята на човешките полети в Космоса.
