Mинистърът на отбраната Атанас Запрянов заяви категорично, че подписаното наскоро споразумение за сигурност с Украйна не обвързва България с никакви преки военни ангажименти.
Запрянов подчерта, че 10-годишното споразумение е рамка за сътрудничество и техническа помощ, която препотвърждава вече одобрените от парламента мерки от 2022 г. насам.
България не поема никакви военни ангажименти с това споразумение — Атанас ЗапряновТой уточни, че документът формализира съществуващата подкрепа – военно-техническа помощ и логистично сътрудничество, но не включва изпращане на български войски, предоставяне на ПВО системи или участие в бойни действия.
Министърът отхвърли твърденията, че България ще бъде въвлечена във войната в Украйна, като подчерта, че сигурността на страната остава гарантирана от колективната отбрана на НАТО.
Споразумението, подписано по примера на други страни от ЕС и НАТО, позволява продължаване на доставките на нелетално оборудване, боеприпаси и техническа подкрепа.
Всяко решение за допълнителна военна помощ, включително предоставяне на оръжия или модерни системи, остава в правомощията на парламента.
Исторически, подкрепата на България за Украйна от 2022 г. насам се ограничава до военно-техническа помощ – доставка на съветски боеприпаси и ремонт на украинска техника в български заводи.
Между двете страни няма подписани двустранни отбранителни договори или преки военни задължения.
Основните ангажименти на България остават в рамките на НАТО, с акцент върху колективната отбрана и модернизацията на собствените въоръжени сили.
Изявлението на Запрянов идва на фона на продължаващи обществени дебати и политически спекулации за ролята на България в подкрепата за Украйна.
Позицията на правителството остава ясна: България ще продължи да помага на Украйна в рамките на определените от парламента граници и международните съюзи, без да влиза в преки военни действия.
