Войната в Иран ще удари директно хранителната кошница на българските семейства, предупреди бившият финансов министър и лидер на „Продължаваме промяната” Асен Василев пред представители на КНСБ. По думите му правителството трябва да е готово с широкомащабен антикризисен пакет, чийто основен приоритет е доходите на домакинствата — особено на майките, младите семейства и хората с по-ниски възнаграждения — да растат по-бързо от инфлацията.
Войната в Иран ще удари масата на всяко семейство
„Най-големият проблем не е цената на нефта”, категоричен е Василев. Блокирането на румънския проход прекъсва доставките на урея — суровина, без която торовете поскъпват, а с тях и цялата хранителна верига. Плодове, зеленчуци, зърно, после месо и мляко — поскъпването се предава стъпка по стъпка до всяка трапеза. Именно това, по думите му, ще удари най-тежко младите семейства и домакинствата с деца, при които разходите за храна заемат по-голям дял от бюджета.
Василев предвижда, че конфликтът „най-вероятно ще се развие в по-пълномащабен конфликт” и сравни ситуацията с подготовката, предприета от кабинета „Петков” преди нахлуването на Русия в Украйна. „Ако ни завари икономически неподготвени, това може да се окаже изключително лошо”, заяви той.
Уроците от 2022: Как се пазят семействата при инфлационен шок
Василев посочи антикризисния пакет от 2022 г. като доказан модел. Тогава бяха намалени ДДС върху парното и газа, въведен таван на цените на горивата — само за евтините, не за премиумните, акцизът на електроенергията бе орязан, а за бизнеса бе сложен таван на цената на тока.
Последното е ключово за семействата, обясни той: когато разходният натиск върху фирмите е овладян, те не прехвърлят разходите върху потребителите и имат ресурс да вдигнат заплатите на работниците си. „Отне два-три месеца, но в крайна сметка се случи.” Пенсиите бяха актуализирани двукратно — юли и октомври — с акцент върху най-ниските, а заплатите нараснаха изпреварващо спрямо инфлацията. Сега освен всичко това, от ПП-ДБ предлагат удвояване на данъчните облекчения за деца – за едно да е 600 евро, за две 1200, за три 1800. И още – двойно майчинство като обезщетение за майките на близнаци и тризнаци и безплатни летни занимални в училищата – все пера, които много тежат на семейния бюджет.
„Когато имаш голям икономически шок, опитът да правиш таргетирани мерки не работи”, категоричен е Василев. По думите му 70% от парите при таргетирани схеми не достигат до хората, за които са предвидени.
Минималната заплата и защитата на доходите
По темата за минималното възнаграждение Василев е категоричен: обвързването му със средната заплата трябва да остане. Данните от НАП, получавани седмично по области след въвеждането на механизма, не показват нито ръст на безработицата, нито масови съкращения. Напротив — броят на осигурените лица се е увеличил.
„По-ниска от много съседни държави, чийто БВП на глава от населението е с 20–30% под нашия” — така описа Василев настоящото ниво на минималната заплата в България. Тя е най-ниска в целия Европейски съюз и повишаването й остава приоритет. Той допусна, че механизмът може да стане по-гъвкав в съответствие с европейската директива, но автоматизмът трябва да се запази.
За автоматизмите в публичния сектор Василев зададе ясна рамка: те са оправдани само при две условия — обществена значимост на професията и остър недостиг на кадри от 30–40% незаети места. Медицински сестри, лекари в по-отдалечени райони, акушерки — там автоматизмът е необходим. Там, където желаещи се редят на опашка, той „трябва да отпада задължително”.
Раздута администрация, непрозрачни заплати
Василев не пощади и администрацията. България се управлява с 21 министерства, докато Германия и Франция се справят с 12–13. Половината работно време в системата, по думите му, се изразходва в размяна на „преписки” между ведомствата — безсмислен труд, кипящ с „големи темпове”.
Предложението му е конкретно: щатните таблици на всички министерства да влязат пряко в бюджета, за да е видно кой служител каква заплата получава. „Има хора, които получават повече от министъра, който управлява министерството. Такива случаи има немалко.” Ако парламентът реши, че е оправдано — да го гласува явно. Ако не — да се сложи таван на министерска заплата.
Същият принцип трябва да важи и за компаниите с държавни бордове, където според него заплатите „отиват в небесата” без никакъв контрол.
Василев потвърди намерението на „ПП” да върне и практиката на подробно разбиване на бюджетните разходи по сектори и проекти — въведена при кабинета „Петков”, но преустановена с бюджета за 2025 г. „Всички трябва да виждат за какво има пари. Парламентът ги е одобрил — дали се е случило, е друг въпрос.”
Макрорамка: устойчивост без популизъм
Що се отнася до бюджетната политика, Василев очерта ясни параметри: дефицит до 3% и преразпределение около 40% от БВП с еврофондовете — същото като в периода 2022–2024 г. „Дългът към брутния вътрешен продукт не се вдигна. Нямахме никаква драма с разходната част”, посочи той.
Инфлационният шок от Иран може да добави между 10 и 15 милиарда лева към номиналния БВП в края на периода — но това не е повод за оптимизъм, а за внимание. „Дали ще натиснем копчето такъв пакет да бъде приет — въпрос на това как се развие кризата. Но той трябва да е готов.”
