България е на първо място в ЕС по доплащане от пациентите — над 1,5 млрд. евро годишно — въпреки че финансирането на здравеопазването е нараснало със 100% само за две години. Депутатът от ПП-ДБ Васил Пандов, кандидат за нов мандат на изборите на 19 април, разкрива пред „Булевард България” защо повече пари не означават по-добро лечение и кои конкретни мерки могат да спрат изтичането на средства.
Един SMS, който може да спести десетки милиони
Пандов предлага на пръв поглед елементарна мярка: всеки пациент да получава SMS известие, когато НЗОК направи плащане за негово лечение. Зад простото решение стои дълбок проблем — фиктивни хоспитализации, несъществуващи прегледи и изписани лекарства, които никой не е взел. Касата установява тези случаи постфактум, като се обажда на произволно избрани пациенти по телефона.
„Ако с въвеждането на SMS-и могат да се спестят 50 милиона евро на година, това ще е достатъчно да се осигурят средства за медицински изделия и консумативи по най-масовите клинични пътеки”, смята депутатът. Законопроектът на парламентарната му група така и не е стигнал до разглеждане в 51-ото Народно събрание.
Частните болници печелят, държавните — губят. Защо?
България е на първо място в Европа по брой болнични легла на глава от населението, като около 47-48% от тях стоят незаети. Въпреки това продължава строителството на нови болници — което означава, че дейността е печеливша.
Обяснението на Пандов е директно: частните болници насочват дейността към добре платените пътеки, избягват тежките случаи и управляват ресурса си ефективно. Държавните поемат хемодиализа, ТЕЛК, съдебна патология — дейности, които не носят приход. Разликата в цените на лекарствата е показателна: разследване на bTV е установило случай, в който държавна болница е закупила лекарство на 20 пъти по-висока цена от частна. Причината — обществените поръчки, при които Касата плаща без ограничение.
От 2022 г. “Продължаваме промяната” многократно е предлагала законопроект, който да обвърже плащанията на Касата с най-ниската доставна цена. Резултатът — „абсолютна съпротива” от ДПС и ГЕРБ и приет „осакатен текст”, чиято икономия се измерва в „няколко милиона”, вместо в „стотици милиони”.
Заплатите: парите растат, но не стигат до лекарите
Средната заплата в здравеопазването е нараснала с 40% между 2020 и 2022 г., докато финансирането на болниците е скочило с 90%. Разликата не отива при лекарите и сестрите — отива при директорите и собствениците на болници, твърди Пандов. Колективният трудов договор от 2022 г., гарантиращ минимални заплати в сектора, е срещнал масова съпротива от болнични директори, включително на държавни заведения.
Показателен контрапример са личните лекари — след като финансирането им е удвоено директно, без посредници, младите лекари вече масово избират обща медицина. „Когато възнагражденията са адекватни, системата започва да се саморегулира”, коментира Пандов.
Трансплантации, ТЕЛК и детска болница: организационни провали с лесни решения
България е трайно последна в ЕС по трансплантации — не защото няма донори, а защото болниците не регистрират случаите на мозъчна смърт. Причината е отчасти финансова: докато пациентът е вързан към апарат, болницата получава дневна такса от Касата.
При ТЕЛК пък комисия от трима лекари получава около 40-50 евро за едно решение. „Това създава предпоставки за корупция”, признава депутатът, като посочва, че решението — анонимни досиета, дигитализация, адекватно заплащане — е изпълнимо без „голяма реформа”. Аргументът за необходимостта от цялостна реформа, смята той, се използва като претекст да не се прави нищо.
За Националната детска болница Пандов е категоричен: проблемът не е строителният проект, а персоналът и липсата на стратегия. Цели отделения в момента са „на ръба” — застрашени от закриване заради напускането на една медицинска сестра.
„Пари има, но не се използват ефективно. Въпросът е дали има политическа воля конкретните мерки да бъдат приложени”, заключава Васил Пандов.
